Дряново – Обещаващо начало в ЛРД-Гостилица

Пъдпъдъкът в Гостилица, това голя­мо и известно с уникалната си битност и диалект предбалканско дряновско село, днес наистина не носи чак такива радости, но пък да се каже, че го няма хич, не е редно. Както се получи на практика. Пъдпъдък имаше достатъчно не само за проверка на стрелковата го­товност, но донесе много ловни слуки и емоции и при това доста пернати преле­тяха през пукотевицата и си заминаха по живо и по здраво. Околността проехтя от гърмежите на ловците от ЛРД-Гости­лица, член на дряновското сдружение, сред които бе и Валентин Марчевски, който за поредна година идва от Гер­мания, за да открие ловния сезон тук. След две седмици – обратно. Така пра­ви всяка година, идва си и за груповия лов на дива свиня, като съчетава това с почивните дни за Коледа. Той наследя­ва баща си, дядо си, прадядо си Съби в лова и подчертава, че по бащина линия всичките са били ловци. И естествено, и той, откакто се помни все e в гората, а ловът е в кръвта му. „Макар че ловувам и в Германия, връщам се, защото тук се чувствам човек. Там ловът не е като на­шия” – каза Валентин.

Ловът на прелетен дивеч започна в прекрасния блок на „Дражин ниви“ в омекотеното от росата стърнище, потънало в ароматни нацъфтели треви, където търсачите – дратхаа­рът Ахил на Стефан Марев и курцхаарът Ричи на Димитър Христов, царуваха, следвай­ки миризмите на пъдпъдък. И емоциите се получиха. Дими­тър подканяше Ричи с „Дай!”, а от другия край Стефан ко­мандваше: „Апорт!”. Сефтето направи Ганчо Шанов. Ловът се разгорещи по средата на блока, следвайки низината към „Кацковка“ – известно го­лямо дере, което се е наложи­ло като ориентир за местните хора. От различни краища по редичката се чуваха бъзи­ци, като „Отключи пушката!”, „Храни” – казано на гостило­вски диалект „Рани”, „Вземи патрони, дето гърмят”. „Гавра­джии” – отвръщаше заради всички Стефан Марев, който е председател на дружинката. След около час и нещо – на­долу и нагоре претърсване на „Дражин ниви“, ловците се събраха и поръчаха кутия патрони на Иван Банов, който тръгна за Дряново. После по­еха към „Орешака“ – местност под „Урушката“, най-горе на селото. Спряха отново на пло­щада, за да охладят с по едно студено безалкохолно или с кафе. Тук се появи най-въз­растният ловец Никола Косев Белчев – Джурата и набързо разказа за своя дядо, извес­тен като Мечкаря. Името му е Ганьо Тотев Лазаров – Джура­та. Той бил ловец и през 1937 г. убива мечка-стръвница в с. Дорково над Велинград, къ­дето работел с група гости­ловски дюлгери. След като се чуло, че мечката прави пако­сти на селото, кметът се обър­нал за помощ, а дядо му орга­низирал гонката под формата на конска подкова и оставил ловците в тясната й част. По­явила се мечката и започнала да се търкаля в дерето. Щом се надигнала от локвата, той я убил. За награда кметът му подарил пушка „Централа“ с бум-бум патрони.

Разбираме се с Джурата, че ще се видим по обед на най- новата придобивка – навеса до поредната чешма, която ловците възстановяват. Там гощавката ще бъде с печено прасенце във фурна, което един от ярките ловци в дру­жинката Пенчо Трънков от су­тринта приготвя у дома.

После поехме към „Ореша­ка“. В малката нива на баира, заградена от едри слънчог­ледови насаждения, също имаше „пукотевица” с резул­тати. Там Стефан Марев ми посочи в далечината насре­ща местността „Узуновите“, където се намират навесът, чешмата и малкото язовир­че, които дружинката правят с доброволен труд и най-ве­че благодарение на колегите спонсори, където ни очакваше другарският обед. Освен това, там дружинката, има две хра­нилки – едната автоматична, а другата класическа – бой­лер, които поддържат цело­годишно заедно с останалите, разположени в други части на ловностопанския район.