ЛРС-Пазарджик – Дългото очакване  свърши

Дългото очакване, съпроводено с множество страхове и притеснения, че няма да има лов, свър­ши. Откриването на новия ловен сезон вече е факт и групата от около 30-ина ловци, събрали се в ран­на доба, в северния край на с. Црънча с трескав по­глед следят попълването на разрешителните за отстрел от председателя на дружината Димитър Тъслаков.

Следва стегнат и точен инструктаж и преду­преждение, че в полето има много млади зайчета, фазанчета и яребици, така че да не се изкуши някой да стреля по друго освен по прелетен дивеч и гри­вяк, защото „…ще стане много лошо!“

Разделяме се на няколко групи. Тази на Митко Авро­ниев и Христо Желев поема към обширните стърнища, където се чува песента на пъдпъдъците. Ние с Вален­тин Дончев, Антон Иванов, Василен Спасов и моя ми­лост се отправяме към голе­мия циментов канал, който е част от Баташкия водноси­лов път и същевременно е граница със съседната лов­на дружина от с. Алеко Кон­стантиново. Там се намира обширен блок със слънчо­глед, на който има няколко „парчета“ с добре узрели пити и където при разузна­ването предишния ден бя­хме забелязали гургулици и гривяци.

За жалост стигаме, кога­то прелетът е в разгара си, тъй като поради жарките тропически климатични ус­ловия птиците са дошли да се хранят по-рано и вече са се настанили в слънчог­ледовия блок. Васи и Тони застават в дърветата на ди­гата на хидромелиоративно­то съоръжение, аз влизам в слънчогледа от страната на тютюневата нива, а Вальо със своя английски сетер Арни се отправят към южна­та страна на маслодайната земеделската култура.

С моето навлизане ус­пявам да вдигна две гургу­лици и първият ми трофей за сезона вече е факт. При изстрела ми от питите се вдигат и други птици, а тези, които поеха към Тони и Ва­силен, бяха изпратени по­добаващо. Все пак трофей на този вид дивеч за Антон Иванов не само за сезона, но и в ловния му път, защо­то това е първия му лов на такива птици. После поваля още една и един гривяк, аз също не оставам назад и свалям още една гургулица и два гривяка. Колегите и те се записват, а от групата на пъдпъдичарите често ехти канонада от изстрели, но там, както оказа се, ловът е повече от труден, защото жълто-кафявата птичка още с появата на знойното ав­густовско слънце влизаше в площите, засети с тютюн и царевица и сякаш нароч­но продължаваше от там своето „пъд-пъ-дък,пъд-пъ- дък…“.

И ние, ловците, още към 10 ч. се отправяме към лов­ния заслон, където се със­тоя тържественият обяд по случай откриването на лов­ния сезон и на който освен храните и напитките бяха споделени по другарски и много спомени, ситуации и надежди.

Спас СПАСОВ