Юли – месец на белоглавия лешояд

Както всяко творение на природата и лешоядите имат своето важно място в еко­системите. Често ги наричаме „санитарите на природата“, защото предотвратяват раз­пространението на болести от умрелите животни, като ги из­яждат! Както всички останали лешоядни птици, белоглавият лешояд има изключително ни­ски стойности на рН в стома­ха си. Почти изцяло киселата среда спомага за убиването на развилите се в загниващо­то месо бактерии, освен за самото смилане на храната (Cramp & Simmons 1980).

В средата на 20 в. видът е изчезнал от страната, а през 70-те се завръща в Източни Родопи, по продължението на р. Арда – между градове­те Кърджали и селата около Маджарово, срещат се: 1 раз­множаваща се двойка през 1978 г., 1 – 4 гнезда до 1985 г., 36 гнезда през 2005 г. Белог­лавият лешояд (Gyps fulvus Hablizl, 1783) е изключително едра и впечатляваща птица. Гърбът и крилата му са пя­съчносиви, а маховите пера и опашката са черни. Главата е покрита с рядък светъл пух, а на шията има характерна не­прекъсната „якичка” от пухови бели пера.

В България е в категорията застрашен, вписан е Анекс II и III на Закона за биологичното разнообразие.

Въпреки че е величествена и голяма птица, съществуват редица заплахи за белогла­вия лешояд. Поради широ­кият си ареал и голямата численост на световната по­пулация не е категоризиран като застрашен вид. Въпреки това среща немалко заплахи, включително широко разпрос­транените практики за залага­не на отровни примамки, за да се контролира числеността на хищниците. Други заплахи за вида са липсата на храните­лен ресурс, поради промени в земеделските практики, токов удар и сблъсък с електроп­реносни линии, бракониерски отстрел и безпокойство.

През 2017 г. почти напълно е изтровена реинтродуцира­ната колония в Кресненското дефиле след залагането на отровни примамки.

Консервационната програ­ма на „Зелени Балкани“ за опазване на лешоядите се осъществява от 1991г.

От 2003 г. започва изпълне­нието на дългосрочен Между­народен план за опазване на лешоядите на Балканите, а през 2010 г. стартира специа­лизиран проект „Възстановя­ване популациите на едрите видове лешояди в България” LIFE08 NAT/BG/000278, който се изпълнява от „Зелени Бал­кани“ в партньорство с ФДФФ и ДЗХП и приключва през 2015 г. В резултат са внесе­ни 264 белоглави основно от Испания и Франция, а в рам­ките на проекта са освободе­ни общо 205 лешояда от 4-те адаптационни волиери, изгра­дени във Врачански, Центра­лен Балкан, „Сините камъни“ – Гребенец и Котленска пла­нина. Като резултат от ре­интродукционната програма през 2015 г., след 50-годишно отсъствие на вида, белогла­вият лешояд започва отново да гнезди в ПП „Врачански Балкани“. През 2019 г. вече има 3 установени колонии с 14 размножаващи се двойки и още 4, проявяващи гнездова активност. В Източна Стара планина (Котел и ПП „Сините камъни“) гнездовата попула­ция за 2019 г. се оценява на 12–20 двойки, а в Креснен­ския пролом гнездова актив­ност проявяват 2 двойки. Така след успешното реинтродуци­ране на белоглавия лешояд в целевите райони от 2010 г. насам броят на сформирани­те двойки вече е 27–40.