Гларусите навлизат и във вътрешността на страната

Забелязва се, че през последните години жъл­токраките чайки (Larus michahelis) се увеличават не само покрай морското крайбрежие, но и във въ­трешността на страната. Това не е изключение само за България – нарастване на популациите се наблю­дава още преди няколко десетилетия в много стра­ни – Италия, Франция и др. Дължи се до голяма степен на нарастването на храни­телния ресурс в градовете и лесния достъп до изхвърле­на храна, както и на открити сметища. Гларусите са все­ядни и лесно възприемат разнообразни методи за хранене – освен с отпадъ­ци, се хранят и с мърша или като крадят храната на дру­ги птици. Много често обаче проявяват хищническо по­ведение и дори се хранят с други птици, което може да бъде пагубно за други колониални водолюбиви видове. В Полша например проучване доказва негатив­ния ефект върху размно­жителния успех на речната чайка и речната рибарка, в Италия – на зеленоглава патица, бял ангъч, белоче­ла рибарка, речна рибарка, саблеклюн, кокилобегач и други. Във Франция хищни­чеството върху водолюби­ви птици е главна причина за прилагане на проекти за премахване на жълтокраки­те чайки, когато е възниква­ла нуждата за опазване на редки и защитени видове.

До 2013 г. на Поморий­ско езеро не е регистри­рано сериозно влияние от страна на жълтокраката чайка върху колониалногнездящите птици, но след построяването на изкуст­вения остров започва да се наблюдава известна концентрация на жълтокра­ки чайки в района – около 25–30 птици. Тази година има над 2200 гнездящи се двойки гривести рибаки (Thalasseus sandvicensis). Видът е включен в реди­ца конвенции за опазване на биоразнообразието и е един от целевите за опаз­ване видове в рамките на екологичната мрежа НАТУ­РА 2000. Вече ежедневно се наблюдават атаки на жълтокраките чайки върху колонията с отмъкване на малки. За съжаление това е серизона заплаха за успеш­ността на гнездовия сезон и предизвиква въпроса, дали догодина отново ще ги има големите шумни колонии.