В ЛРС-Бяла Слатина

Цветан Цветков е член на дружинка в село Галиче, ЛРД-Бяла Слатина. Ловец е от 2006 г. Обича излетите за пернат дивеч, защото „се стреля много“, но истинската му страст е надхитрянето на хищник.

• Г-н Цветков, Вие сте един от най-нахъсаните в Белослатинско изтребители на хищници. С какво Ви привлича този лов?

– За мен няма по-емоционален и уникален лов, който изисква търпение и пресметливост. С времето откривам нови и нови неща в поведението на чакала и лисицата. Хищникът също е ловец – така си набавя прехраната. За да е сит, трябва да бъде хитър, бърз и приспособим към условията. Тези качества го правят интересен за мен. Дебнем се взаимно, надлъгваме се. Добрият ловец се съобразява с посоката на вятъра, защото хищникът има отлично развити сетива. Важна е и примамката – понякога правя стървилища с умрели животни, но най-успешният метод си остава свирката, имитираща мишка или ранен заек. Тази игра на живот и смърт между ловеца и хищника е вечна! В това е чарът…

• Какъв хищен дивеч попада най-често пред мерника на вашата пушка?

– В България най-широко разпространен е чакалът. Популацията му е много голяма. След него се нарежда лисицата. През 2016 г. отстрелях около 15 чакала и 6-7 лисици. Ловувам със Щаер Манлихер, 308 калибър. Често обхождам Врачанския Балкан, но миналата година нямах късмет да ударя вълк за разлика от Илия Ценов от дружинката в село Згориград, който отстреля два големи вълка!

• Стимулира ли се по някакъв начин отстрелът на хищния дивеч?

– Кутия патрони за всяка слука. Според мен обаче, ловците трябва да осъзнават вредата от хищника! Той нанася огромни щети на популацията на дивеч и ако ние не го отстрелваме масово, ако не контролираме развъждането му, ще дойде момент, в който ще гърмим само по хищен дивеч – друго няма да има! Има райони, в които вече рядко се срещат заек, фазани, яребици и сърни. Така че не е необходимо да ни стимулират материално, ловът на чакали и лисици е наше задължение! Във всяка дружинка има хора, които предпочитат този лов, но не са много.

• Винаги ли побеждавате в този двубой?

– О, не! Понякога хищникът се оказва по-хитър! Случки много, но сега си спомням ситуация, в която се чудех кой кого дебне – аз него или чакалът мен. Бях в района на пещерата „Леденика“ във Врачанския Балкан, организирал всичко – на точното място, със заредена пушка в ръка, чакам готов за стрелба. В миг се обръщам и що да видя! Хищникът идва по моята следа. Еха, аз ли ловувам, или той? Надхитри ме и избяга…