В ЛРС-Благоевград

 До скоро мислех, че това е невъзможно. Следващите редове са опит да представя един ловец, който не може да се постави схематично в рамките на определението „вълчар”. Той категорично отказа да ми представи собствена снимка. Сигурен съм – повече от скромност, отколкото заради някакви странични съображения. И така, имам удоволствието да ви срещна задочно със Семир Хаджиев. На 39 години от Благоевград. Работи като дивечовъд и охранител в едродивечовите стопанства „Тъпането” и „Добро поле” в западните склонове на Рила. Съдбовно и завинаги свързан с планината още от детските години прекарани в нея и запален от ловната страст на дядо си. Ловец е от 2000-а година. Запомнете и не се съмнявайте в една цифра. За последните 6-7 години той има отстреляни 44 вълка. Ако някой ментор и защитник на природозащитни организации прочете това – може да спре до тук. А аз ще продължа с моите въпроси към него.

– Семире, та това е цифра, която много дружества със стотици членове-ловци не може да постигне за няколко сезона.

 – Известно е, че ловците много често яко лъжат как и колко дивеч са отстреляли. В моя случай няма лъжа. Това могат да потвърдят най-близките ми приятели, колеги и работодателите ми. Нямам никакъв интерес да преувеличавам тази бройка.

– Но вълкът е най-интелигентното и умно животно в нашите гори. Как го надхитряш?

 – С адски много преходи, наблюдение и желязно търпение. И денем и нощем. Преди да започна работа в дивечовъдните стопанства, дори още от най-ранните младежки години изучавах техните привички, навици, маршрути… Всеки сезон си има своите особености и се отразява на тяхното поведение. Това е истинска наука за тяхното поведение и начин на съществуване. Много са подробностите, които трябва да откриеш и да ги използваш в борбата срещу тях самите. Но търпението и постоянството се възнаграждават.

– Все пак сигурно има методология и тънкости?

– Ако ме питаш дали чета някаква научна литература за този животински вид, казвам ти – не. Не вярвам и на „указанията” на някои колеги-ловци. Всичко, което знам, е плод на дългогодишни наблюдения и от личен опит.

 – Все пак опиши хронологията на твоите наказателни акции.

– Когато със сигурност установя, че има движение на хищници в даден район, чрез предварително поставени примамки, следите по дивечовите пътеки, свидетелски разкази за нападения над селскостопански животни, аз избирам подходящото място за причакване. Съобразявам се с вятъра, релефа, видимостта и удобствата за бърза реакция. Харесвам и предпочитам безоблачните нощи с пълнолуние. Останалото е търпение. Студът, който трябва да се издържа, не го броя.

– Нещо за оръжието, с което боравиш?

– Карабина „Броунинг”, проверена многократно във всякакви условия и в различни ситуации. И набито око при слаба видимост. Сетива, интуиция, рефлекс – всичко е комплекс от качества и умения. Не можеш да очакваш вълка да те приближи на 30-40 метра. Карабината ми е с настройка за стрелба на повече от 100 метра.

– С други думи имаш снайперистка подготовка за изстрел… Шегувам се. Какво ти е мнението за  организираните хайки на хищници, които през последните години вече не се правят?

– Не са успешни. Ако се убият някакви хищници, то е по-скоро случайност, колкото въпрос на организация. А и на много места по време на хайки има случаи да се злоупотребява с друг вид дивеч.

– Не те ли притеснява фактът, че през последните 2-3 години природозащитни организации настояват за законова забрана за отстрел на вълка?

– Не вярвам да е от прекомерна любов към този вид хищник. Имат чисто материални интереси. И умишлено прикриват истината за тяхната популация и щетите, които нанасят на домашните животни и дивеча.

– За отстреляните хищници получаваш ли някакво материално стимулиране и парични поощрения от горските стопанства и ловното сдружение?

– Ти сериозно ли ме питаш? Досега такова нещо не съм получавал. Стига ми благодарността на животновъдите, разбирането и съдействието на шефовете ми – Йордан Йорданов и Владо Житенски. Това е част от работата ми и се старая да я върша съвестно.

К.П. – Накрая на разговора пак ще те помоля за твоя снимка. Все пак такива като теб се броят на пръсти в България.

– Предпочитам да ти дам снимката на последния отстрелян от мен вълк. Не се сърди, въпрос на принципи.