Във Врачанско подхранват при изключително тежки условия

       Новата година донесе на ловците от Северозапада дълбока снежна покривка и януарски студове, които заплашват с глад дивеча. Замръзнаха язовирите, дори река Искър се покри с лед. Затрупаните пътища в полето и Балкана възпрепятстват сериозно стройната организация по подхранването и правят недостъпни много от хранилките. Това обаче не обезсърчава хората, които отговорно изпълняват задълженията по опазване на дивеча и правят всичко възможно фуражите да достигнат до гладните животни.

         Според Светлин Попов, организатор по лова при ЛРД-Мездра, около 30 % от хранилките на територията на сдружението, предимно за сърни, са откъснати и до тях не може да се стигне дори с трактор. Затова се налага зърното и солта да се носят на гръб в раници… По-лесни за зареждане са хранилките за фазани и яребици, защото са разположени по-близо до пътищата.

         Като изключително тежка оценява ситуацията в Дунавската равнина Димитър Генов, председател на ЛРС-Бяла Слатина. 60-сантиметровия сняг надхвърля коленете и прави невъзможно ходенето. Затова ловците разчитат на високо проходими селскостопански машини и правят импровизирани „хранилки“ за дивеча. „Не е достатъчно само разриването на снега наоколо и оставяне на храна. Виждаме как яребиците бродят в полето, но не могат да намерят зърното. Затова разхвърляме слама, която да жълтее и контрастира върху белотата отдалече. Така привличаме вниманието на пернатите и им помагаме да намерят фуража и да се нахранят“. Широките отъпкани дири на трактора също се превръщат в импровизирани хранилки, разказа още Димитър Генов. Те са като корито в дълбокия сняг, в което се насипва жито и трошена царевица. Но въпреки огромните усилия по ловните полета в Белослатинско остават недостъпни места. В средата на януари ложци от Малорад заседнали с джип в дълбоките преспи, опитвайки се да достигнат най-отдалечените заслончета, та се наложило да бъдат изтеглени от снежния капан. За да не изпадат в такава ситуация, изобретателните ловци често нагазват в най-недостъпните участъци на Предбалкана с конски впряг и шейна – такава е територията на дружинките в Нивянин, Тлачене, Габаре, Буковец…

         Най-тежко обаче си остава положението във Врачански Балкан, където снегът стига до пояс и въпреки огромното желание на ловците високите части на планината остават непристъпни. „С природата не можем да се борим… Вятърът е бурен и ледено студен, всичко е погълнато в мъгла, придвижването е невъзможно – сподели за сп. „Лов и риболов“ председателят на ЛРД-Згориград Илия Илиев – С вързани ръце сме. По принцип подхранването ни е приоритетна дейност, миналата година сме разнесли тонове зърно – около тон и половина получихме от ЛРД-Враца, със собствени средства закупихме около пет тона и около два ни даде безвъзмездно колегата Ивайло Йорданов от лична аренда. Резултатите са видими – в сезона на свинския лов се радвахме на отлична слука. Имаме запаси, но сега условията в гората са нечовешки. Подхранваме пеша или с коне достъпните места над селото. При първа възможност ще се качим и до най-високите хранилки!“

         „Зимата е особено тежка. Всички дружинки са получили фураж за подхранване, имат отговорно отношение към процеса, разполагаме и с допълнителни количества зърно, които раздаваме при нужда – коментира Стоян Стоянов, ръководител на ЛРД-Враца –  Снегът е толкова много, че понякога излетите пропадат, защото е невъзможно да бъдат осъществени по разбираеми причини…“ 

Галина ГАНОВА