От 4 септември ловуваме до 10 пъдпъдъка на излет

НЛРС-СЛРБ: Наука, мониторинг и адаптивно управление вместо механични забрани

От днес се прилага нова дневна норма за отстрел на пъдпъдък – до 10 птици на ловец за един ловен излет. Нормата е еднаква както за редовите ловци, така и за ловуващите по линия на организирания ловен туризъм.

За редовите ловци досегашната норма беше 15 птици, а при организирания ловен туризъм – 30. Промяната беше приета от Министерския съвет на 27 август, а Постановление №122 от 1 септември 2026 г. е обнародвано в днешния брой 81 на „Държавен вестник“.

Уточняваме, че се променя само дневната норма. Началото на ловния сезон и разрешените ловни дни остават без промяна.

За НЛРС-СЛРБ това решение не е отказ от позицията ни в защита на законния лов. Напротив. То е част от линията, която последователно защитаваме: когато един ловен вид показва тревожни тенденции, отговорът трябва да бъде повече наука, по-добър мониторинг и адаптивно управление – не автоматична забрана.

Защо пъдпъдъкът намалява

Защо се стигна до намаляване на нормата?

През 2026 г. на европейско ниво беше поставен остро въпросът за състоянието на пъдпъдъка. В рамките на работата на Task Force on the Recovery of Birds и експертната група NADEG беше формулирана техническа препоръка за временна забрана на лова или алтернативно – приблизително 75% намаляване на разрешеното ползване, докато бъде изграден работещ механизъм за адаптивно управление.

Тази препоръка беше разгледана и от Националния ловен съвет в България, който взе решение да бъдат подготвени нормативни промени. ИАГ официално посочи именно европейската препоръка за забрана или 75% намаляване на отстрела като причина темата да бъде поставена за разглеждане.

Българският подход в крайна сметка е различен от пълния мораториум.

Опазването на пъдпъдъка и гургулицата не може да бъде сведено до забрана или ограничаване на законния лов

Ловът на пъдпъдък продължава, но при намалена дневна норма.

Това е важна разлика. Целта трябва да бъде България да покаже, че предприема реални управленски мерки, без пъдпъдъкът механично да бъде изваден от списъка на ловните видове. За нас това е далеч по-разумният път – да намалим натиска там, където е необходимо, но паралелно да съберем данните, които да покажат какво всъщност е устойчивото ниво на ползване за българската популация.

Проблемът е реален. И ловците не трябва да се правим, че не го виждаме

НЛРС-СЛРБ вече заяви ясно позицията си: не приемаме законният лов да бъде представян като единствен или автоматично основен виновник за дългосрочния спад на пъдпъдъка.

Научната картина е много по-сложна.

Пъдпъдъкът е типичен вид на земеделските земи. Интензификацията на земеделието, ранната и механизирана жътва, бързата обработка на стърнищата, употребата на пестициди и хербициди, загубата на синори и угари, намаляването на насекомите и естествената семенна храна променят драстично неговото местообитание. По време на миграцията към това се добавят и други форми на антропогенна смъртност, включително масово улавяне с мрежи по части от миграционния маршрут.

Това са фактори, които не могат да бъдат извадени от уравнението само защото се обсъжда промяна в ловното законодателство. В предишната си позиция НЛРС-СЛРБ именно затова настоя, че опазването на пъдпъдъка не може да бъде сведено само до броя на ловните дни и отстреляните птици.

Но има и друга страна.

Фактът, че ловът не е единственият фактор, не освобождава ловците от отговорност.

Ние сме хората, които прекарват най-много време на терен. Виждаме промените в полето. Виждаме кога птиците са по-малко. Виждаме как изчезват синорите и стърнищата и как се променя земеделският пейзаж.

Да защитаваме лова не означава да отричаме проблема.

Означава да сме сред първите, които участват в решаването му.

Затова инвестираме в наука, а не в предположения

Паралелно с промяната на нормата в България вече се провежда целенасочен видовоспецифичен мониторинг на пъдпъдъка.

Публикуваните резултати от националния мониторинг през 2023 и 2024 г. не установяват статистически значима разлика между двете години, като същевременно показват ясно влияние на типа земеделска култура върху присъствието на вида.

През 2026 г. беше направена и следващата важна стъпка.

България се включи в първите European Quail Monitoring Days заедно с Испания, Франция, Португалия, Италия и Румъния. На 2 и 6 юни ловци, учени и експерти едновременно проведоха специализиран мониторинг на вида по методиката SEC – Specific Quail Monitoring, разработена от Университета в Барселона и прилагана в рамките на проекта Coturnix.

В България проучването беше проведено по инициатива на НЛРС-СЛРБ и под координацията на катедра „Ловно стопанство“ към Лесотехническия университет. НЛРС-СЛРБ възложи научната работа именно защото бъдещето на пъдпъдъка като ловен вид не трябва да зависи от предположения, а от реални теренни данни.

Това е съществено.

Пъдпъдъкът е силно мобилен и труден за преброяване вид. Видовоспецифичният мониторинг трябва да помогне да получим по-надеждна информация за присъствието, разпространението и динамиката на популацията и постепенно да натрупаме необходимата научна основа за определяне на устойчиво ползване.

Именно така трябва да се защитава един ловен вид – с данни.

Не мораториум на сляпо, а адаптивно управление

Нашата позиция остава последователна.

Ако научните данни покажат, че определено ниво на ползване е прекомерно – нормата трябва да бъде коригирана.

Ако данните покажат възстановяване или позволяват по-високо устойчиво ползване – управлението също трябва да може да бъде променено.

Това е смисълът на адаптивното управление.

То не превръща една временна ограничителна мярка във вечна забрана. То свързва ловното ползване със състоянието на вида и регулярно актуализира решенията според резултатите от мониторинга.

Такъв подход вече се прилага в Европа и при гургулицата – след ограниченията по Западния миграционен път и последвалото възстановяване беше отворена възможност за контролирано ползване при научно определени квоти.

Това е моделът, който трябва да следваме и при пъдпъдъка.

Да запазим пъдпъдъка – и като вид, и като част от българската ловна традиция

Намаляването на дневната норма от 15 на 10 птици няма да реши само по себе си проблемите на пъдпъдъка.

Няма да върне унищожена синор.

Няма да възстанови разорано стърнище.

Няма да намали пестицидите.

Няма да спре незаконните практики по миграционния път.

Но това е действие, което зависи от нас.

И когато настояваме земеделието, местообитанията, незаконният улов и останалите фактори да бъдат оценявани със същата сериозност като законния лов, трябва да бъдем готови да покажем, че и ловната общност поема своята част от отговорността.

Затова приемаме актуализирането на дневната норма като част от по-големия процес – мониторинг, научни изследвания, контрол и адаптивно управление.

Не приемаме обаче това да бъде началото на политика, при която всяка негативна тенденция автоматично води до нова забрана.

Нашата цел е пъдпъдъкът да остане в българските полета. И да остане ловен вид.

За да стане това, са нужни не лозунги, а работа на терен, надеждни данни и решения, които могат да се променят заедно със състоянието на популацията.

Наука, а не забрани.
Отговорност, а не отрицание.
Управление, което да гарантира, че ще има пъдпъдък и лов за поколенията след нас.

Последвайте ни във Facebook!