Опазването на пъдпъдъка и гургулицата не може да бъде сведено до забрана или ограничаване на законния лов

Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) изготви становище с искане за налагане на ограничения в ловуването на гургулица и пъдпъдък във връзка с промени в Закона за лова и опазване на дивеча и правилника за неговото прилагане.  Данните за негативните дългосрочни тенденции при тези видове са основание за активна и отговорна политика за тяхното управление. Те обаче не представляват сами по себе си доказателство, че основният причинител на тези тенденции е законният лов в България.

Популационният спад и наличието на лов са две едновременно наблюдавани явления. За да се установи причинно-следствена връзка между тях, трябва да бъдат оценени относителният ловен натиск, размерът на следразмножителната популация, продуктивността, преживяемостта на младите и възрастните птици, качеството на местообитанията, хранителната база и всички останали източници на смъртност по целия миграционен път.

Точно затова приемаме като едностранчив подход, опитът сложен екологичен проблем да бъде сведен преимуществено до броя отстреляни птици и броя ловни дни.

Големият пропуск – земеделието и загубата на местообитания

Прави впечатление отсъствието на задълбочен анализ на фактор, който международната научна литература от десетилетия определя като един от водещите за спада на птиците в земеделските земи – интензификацията на земеделието.

Мащабни европейски изследвания свързват намаляването на птиците в земеделските земи с употребата на пестициди и торове, премахването на синори, пояси и групи от храсти и дървесна растителност, намаляването на насекомите и плевелната растителност, чиито семена служат за храна на птиците, ранното и механизирано косене, увеличаването на големите монокултурни площи и бързото обработване на на стърнищата след жътва. Показателно е, че БДЗП в свои публикации посочва част от тези фактори като съществени заплахи за птиците в земеделските земи и конкретно за пъдпъдъка.

Европейският план за управление на пъдпъдъка също припознава като заплахи директните механизми, чрез които съвременните земеделски практики могат да унищожават гнезда и малки, да ограничават хранителната база и да превръщат традиционни местообитания в неподходящи за размножаване.

При гургулицата научните изследвания също установяват значението на намаления брой гнездови опити вследствие на загубата на гнездови местообитания и на естествена семенна храна, наред с фактори като преживяемостта, ловния натиск по миграционния път, състоянието на зимовищата и заболяванията.

Науката последователно описва комплекс от взаимодействащи фактори без да посочва конкретна причина за негативните тенденции.

И ако действително целта на евентуално ограничаване на лова на тези видове е възстановяване на популациите, не е достатъчно да се намали един източник на смъртност, докато продължава да се влошава самата среда, в която птиците трябва да гнездят, да намират храна и да отглеждат поколението си.

Българските данни трябва да бъдат част от анализа

Не могат да бъдат пренебрегвани и резултатите от видовоспецифичните проучвания, извършвани именно на територията на България.

Публикуваните резултати от Националния мониторинг на пъдпъдъка през 2023 и 2024 г. не установяват статистически значима разлика между двете години. Същевременно анализът показва ясно влияние на типа земеделска култура върху числеността и присъствието на вида.

При гургулицата националните проучвания за 2022, 2023 и 2024 г. установяват практически стабилна размножителна плътност – съответно 10,1, 10,9 и 10,8 двойки на 100 ха – а сред препоръките на научните екипи е подобряването на хранителната база около местата за размножаване.

Тези три години, разбира се, не отменят дългосрочните негативни тенденции на ниво миграционен път. Но са достатъчно важни, за да покажат защо европейските тенденции не трябва механично да бъдат пренасяни върху България без анализ на конкретните национални данни.

Новото европейско изследване на пъдпъдъка – с активно участие на българските ловци

Още по-съществено е, че именно пъдпъдъкът е обект и на ново международно видовоспецифично научно проучване, в което България участва активно през 2026 г.

На 2 и 6 юни 2026 г. се проведоха първите European Quail Monitoring Days – едновременно теренно проучване с участието на ловци, специалисти и ловни организации от България, Испания, Франция, Португалия, Италия и Румъния. Прилага се видовоспецифична методика за мониторинг – SEC (Specific Quail Monitoring), разработена с участието на Университета в Барселона и използвана в рамките на проекта Coturnix. Инициативата се подкрепя и от европейската ловна федерация FACE и Fundación Artemisan. В България мониторингът беше проведен по инициатива на НЛРС-СЛРБ и под координацията на катедра „Ловно стопанство“ към Лесотехнически университет гр. София по гореописаната методика.

Това изследване е особено важно, защото пъдпъдъкът е силно мобилен и специфичен като поведение вид, при който общите многовидови мониторингови схеми могат да имат ограничения по отношение на откриваемостта и оценката на реалното присъствие. Именно затова видовоспецифичните методики са от ключово значение за натрупването на по-прецизни данни, върху които в бъдеще да се изгражда адаптивното управление.

Тук възниква и съвсем основателен въпрос: как може да се твърди, че ловците са основна част от проблема, когато именно ловната общност участва активно в събирането на научните данни, необходими за решаването му?

Същото вече се случва и при гургулицата. При националния мониторинг представители на ловните сдружения участват в теренните наблюдения и в предоставянето на биологичен материал, чрез който учените могат да определят възрастовата структура и продуктивността на популацията. Това не е формално участие, а реален принос към научната основа за бъдещото управление на вида.

Ловците не могат да бъдат използвани като източник на данни, когато това е удобно, и едновременно с това да бъдат представяни единствено като заплаха за популациите.

При мигриращ вид анализът не може да приключва на българската граница

Същевременно оценката на смъртността, предизвикана от човешки дейности не може да спира на границата на България.

Публикувано в Bird Conservation International изследване оценява улова с мрежи само по северното крайбрежие на Синай на приблизително 2 милиона пъдпъдъка годишно в рамките на 45-дневния пик на есенната миграция, а през 2012 г. оценката достига приблизително 3,4 милиона птици.

Не твърдим, че тези птици непременно произхождат от България. Именно това е същността на аргумента – при мигриращ вид не може да бъде изолирана една държава и един единствен източник на смъртност.

Тези величини многократно надхвърлят цитирания български годишен отстрел и показват защо управлението на мигриращ вид трябва да обхваща целия миграционен път, включително масовото улавяне с мрежи, незаконния лов и останалите антропогенни въздействия извън Европейския съюз.

Ако говорим за обща отговорност към мигриращата популация, тя трябва да бъде действително обща.

Бракониерството не е доказателство срещу законния лов

НЛРС-СЛРБ категорично осъжда използването на забранени електронни средства за привличане на птици и всяка форма на бракониерство.

Но нарушаването на закона е основание за ефективен контрол и санкциониране на нарушителите, а не доказателство, че нормативно разрешеният лов е биологично неустойчив.

Невъзможността на контролните институции да ограничат незаконните практики не може да бъде компенсирана чрез допълнително ограничаване на ловците, които спазват закона.

Бракониерството и законният лов не са едно и също и не трябва да бъдат еднакво третирани.

Забраната сама по себе си не възстановява популации

Международният опит показва и ограниченията на пасивната защита.

След въвеждането на ловни ограничения за яребицата в Унгария през 1978 г. популацията продължава драматично да намалява. Последващите научни анализи свързват дългосрочния срив основно с интензификацията на земеделието и деградацията и фрагментацията на местообитанията.

Този пример не доказва, че забраната причинява спада. Доказва нещо друго, много по-важно:

забраната може да премахне един източник на смъртност, но не може да компенсира липсата на храна, подходящи местообитания и достатъчен размножителен успех. Нещо повече, изваждайки един вид от списъка с обектите за лов, грижите, които са полагани от ловците до този момент към него, с цел намаляване на зимните загуби или увеличаване на естествената хранителна база спират и вероятността неговото състояние да продължи да се влошава с по-бързи темпове също се увеличава.      

Не безконтролен лов, а адаптивно и научно обосновано ползване – именно това защитава НЛРС-СЛРБ

Въвеждането на временна забрана за отстрел на гургулицата по Западния миграционен път и последващото му повторно разрешаване, показват че ловците са активна част от решението на проблема с намаляващата популация на гургулицата и преминаването към адаптивно управление и ползване на дивеча.

Европейският опит показва, че при необходимост ловът може временно да бъде ограничен, но когато показателите позволяват, той може да бъде възстановен при моделно определена квота.

мониторинг → научна оценка → адаптивна квота → контрол → ежегодна актуализация → задължително управление на местообитанията

Само че последната част от тази формула не може постоянно да остава извън публичния дебат.

Ловците трябва да бъдат част от решението

Истинският въпрос следователно не е дали ловците да бъдат отстранени от управлението на пъдпъдъка и гургулицата.

Въпросът е как техният огромен теренен капацитет да бъде използван още по-активно за възстановяването на тези видове.

Научните изследвания показват, че ловните организации и ловните стопанства инвестират значителни собствени средства в поддържане на местообитанията (запазване и създаване на гнездови местообитания, създаване на хранителни площи, водопоища) и мониторинг.

Обвързването на ползването с участие в мониторинг и с конкретни природозащитни мерки е далеч по-съвременен и устойчив модел от механичната “сляпа“ забрана на ловуването.

Именно това е и посоката на модерното европейско адаптивно управление на видовете с намаляващи популации ( в това число и пъдпъдъка).

Какво настояваме да бъде оценено

Затова при бъдещите решения за пъдпъдъка и гургулицата настояваме наред със законния отстрел задължително да бъдат анализирани със същата научна тежест и влиянието на:

• интензификацията на земеделието;
• използването на пестициди и хербициди;
• загубата на синори, пояси и групи от храсти и дървета в земеделските земи;
• времето и технологията на косене и жътва;
• ранната почвообработка на стърнищата;
• промяната в естествената хранителна база;
• измененията в качеството на размножителните местообитания;
• незаконните средства и методи за ловуване;
• уловът с мрежи и останалата смъртност причинена от човешки дейности по целия миграционен път на видовете;
• реалният размер на гнездящата популация и действителният процент на ползването спрямо нея.

Само тогава можем да говорим за политика, основана на науката.

Не е достатъчно да преброим отстреляните пъдпъдъци. Трябва да преброим и унищожените местообитания.

Не е достатъчно да ограничим ловните дни. Трябва да измерим ефекта от пестицидите, механизираната жътва,  унищожените местообитания и изчезналата естествена хранителна база.

Не е достатъчно да погледнем България. Трябва да оценим какво се случва с тези птици по целия им миграционен път.

И най-вече – не е приемливо ловците да бъдат представяни като удобния виновник, когато именно те участват в националния мониторинг, предоставят биологични проби, стопанисват местообитания и днес са част от новите международни научни изследвания върху пъдпъдъка.

Ние не отричаме проблема. Отказваме да приемем едностранното му обяснение.

Защото избирателното използване на науката не е научен подход.

А устойчивото управление на дивата природа не се прави чрез автоматични забрани, а чрез данни, управление на местообитанията, строг контрол и споделена отговорност.

Последвайте ни във Facebook!