Еволюцията при рибарските влакна продължава и до днес

Всекидневно в специализираните издания може да се намери информация за пуснати на пазара нови ри­барски влакна. И всеки следващ модел е с подобрени технически характеристики, с повишено качество и усъвършенствани технологии на производство. Е, ре­кламата допълнително надува нещата, но е факт, че тази индустрия се развива с шеметно темпо.

Да се върнем за кратко в по-далечното минало. Тогава ползвахме изцяло монофилни влакна и анализирайки тех­ните параметри ги деляхме на качествени и по-нискока­чествени. Освен здравината, много държахме на дългот­райността им, по простата причина, че разчитахме на едно влакно за цял сезон, че и за повече. А монофилите с времето стареят и губят ка­чества, това е ясно за всеки. В работна среда им влияе най-вече слънцето (UV-лъчи­те ги „уморяват“ бързо) и во­дата (поемат до 10% влага). Податливи са и на външно абразивно въздействие. Дори по-продължителен престой в складове и магазини им въздейства зле, вследствие на което работните им харак­теристики се влошават и се явяват отклонения от показа­телите на етикета.

Затова и производителите търсеха алтернативи,

които да имат по-дълготраен живот, да са достатъчно здра­ви и устойчиви на външно влияние. Появиха се плетени­те влакна и това беше истин­ска революция в риболовната индустрия. Силовите характе­ристики на така наречените „плетенки“ са несравнимо по- добри от тези на монофилите. Възприеха се бързо, въпреки по-високата цена. Наложиха се в спининговия риболов, в тролинга, имат и други при­ложения. Но същевременно се установи, че те не могат да бъдат универсални. Нуле­вата им разтегливост си има своите предимства, но носи и някои негативи, заради които мнозина риболовци не бързат да ги възхваляват и не се от­казват от монофилите.

Поредното творение на будни конструктори

в тази област са флуорокар­боновите влакна. Те също на­влязоха с гръм и трясък. Имат някои безспорни предимства и на първо място е невиди­мостта им във водата. Това е решаващ фактор при търсене на мнителни риби, особено по водоеми с бистра вода. Дока­заха се не само в сладковод­ния риболов, но и в морска среда. Показателно е, че в днешно време дори класиче­ските чепарета за сафрид се правят от флуорокарбон.

Ако се върнем към техниче­ските им показатели, редно е да изтъкнем, че съхраняват свойствата си в много голям температурен диапазон и това ги прави всесезонни. Първите разработки страда­ха от лек отлив по отношение на здравина при съпоставяне със сходни монофили.

Грешките на растежа вече са отстранени

от производителите и може да се каже, че флуорокарбоните не отстъпват на монофилите по здравина. Все пак, оказва се, че един фактор от избро­ените по-горе влияе зле и на тях. Не са защитени изцяло откъм UV-излъчване, макар да показват по-голяма устой­чивост спрямо монофилите.

Основната пречка да навля­зат в масово въоръжение си остава високата им цена. Зато­ва мнозина все още ги ползват само за поводи. Предприем­чиви производители правиха опити да снижат цената с ня­какви хибриди – предлагаха монофил с флуорокарбоново покритие, но тези им напъни не бяха успешни, понеже се загуби качеството. Затова и доказалите се марки в бранша се принудиха на етикетите на своето оригинално производ­ство да добавят надпис „100% флуорокарбон“. Да се знае, че не е някакво менте.

Сигурно не е далеч вре­мето, в което ще измислят поредното влакно от ново по­коление и така ще разбунят рибарската гилдия. Ние сме в очакване, нали все пак еволю­цията продължава и до днес…

Посетете нашата Фейсбук страница