Европейският съюз насърчава развитието на аквакултури

В Евросъюза се внасят око­ло 70% от рибата и морските дарове, които се консумират в страните членки. Потребле­нието на риба е сравнително високо – около 24 кг средно го­дишно на глава от население­то и тази тенденция очевидно ще расте.

Аквакултурите изглеждат най-логичният вариант за уве­личаване на собственото про­изводство и задоволяване на нарастващите нужди в ЕС. Но развиват ли се те в тон с из­искванията на времето? Оче­видно не. Глобалното произ­водство на риба се доминира от азиатските страни (около 90%), а в Европа се произвеж­дат количества, които са да­леч от реалното потребление. Уточняваме, че някои сканди­навски страни имат развити аквакултури с приоритет про­изводство на сьомгови риби, но не членуват в Евросъюза.

Последният доклад, пред­ставен от Научния, техниче­ски, икономически и социа­лен комитет по рибарството (STEFC), показа, че приносът на ЕС към глобалното производство на аквакултури (вклю­чително водни растения) е намалял значително както по обем, така и по отношение на стойността, възлизайки само на 1,5% от световното произ­водство през 2020 г.

Европейските лидери в ак­вакултурите са четири стра­­ни: Испания (24%), Франция (21%), Гърция (11%) и Италия (10%). Тези страни предста­вляват 67% от цялото про­изводство на аквакултури в ЕС. В стойностно изражение Франция е най-големият производител в ЕС с 22% от общия оборот, следвана от Испания (15%), Гърция (15%) и Италия (9%). Тези четири държави представляват 61% от цялата търговия с аквакул­тури в ЕС.

В доклада се уточняват и някои приоритети в произ­водството в специализирани акваферми. През 2020 г. най- голели са били добивите от миди – 206 хил. тона, което е почти 20% от цялото произ­водство. От рибите най-голям дял се пада на дъговата пъс­търва – 183 хил. тона. След­ват ципура с 90 хил. тона и лавррак – със 78 хил. тона. В сладководни обекти най-често се отглежда шаран – 72 хил. тона.

Дъговата пъстърва се про­извежда с приоритет във Франция, Испания, Дания. Шаранови стопанства има в почти всички страни на Евро­съюза.

Аквакултурите в развитите и по-слабо развити европейски страни имат нужда от стиму­лиране, за да се осъвремени производството и да търсим начини да задоволяваме па­зарите си в по-голяма степен от тези скромни 30%, каквото показва статистиката.

Посетете нашата Фейсбук страница