Александър Дунчев: В ГОРАТА ИМА МЯСТО ЗА ВСИЧКИ

Интервю с изпълнителния директор на ИАГ от бр. 7/2021 на сп. „Лов и риболов”

– Г-н Дунчев, в социалните мрежи поставихте много интересен въпрос – „Кои са двете основ­ни причини за проблемите в горите?” До какви изводи стигнахте вследствие на запитването?

– Преобладаваше мнението, че основният про­блем пред горското стопанство е корупцията. В предварителните разговори с браншовите организации, с ловните сдружения, с обикновени­те граждани се показаха и много други проблеми: незаконната сеч, увредените горски пътища, бракониерството, ограничения достъп в ловни­те райони. Всеки търси проблемите на различни места, но те крият някакви общи корени и зато­ва чрез допитване във Фейсбук се опитахме да стигнем до тях.

– И успяхте ли?

-Да, постепенно стигнахме до основните причини – погрешната политика и нуждата от гражданската активност като коректив. В горското и ловното стопанство се е наложила политика, която отразя­ва определени частни интереси, а не обществения интерес.

Една от основните идеи на тази дискусия е да изва­дим конфликта в гората от това ловци да спорят с туристи, туристи да спорят с любителите на офроуда, те пък да спорят с еколозите, а последните на свой ред с дърводобиващите. В момента всичките тези конфликти на ниско ниво водят до настройване на хората едни срещу други. А проблемите имат общ произход – няма кой на държавно ниво да регулира процесите, да прилага законите така, че да се балан­сират всички интереси и да няма конфликти. Когато липсва държавническо регулиране на процесите, започва саморазправата между заинтересованите страни. Посланието към участниците в тази дис­кусия е, че не трябва да се караме помежду си, а да търсим пресечната точка на нашите интереси и да разберем, че трябва да изискваме от политиците да има равнопоставеност между интересите на всички заинтересовани страни, както и прозрачност, която да гарантира тази равнопоставеност и да създава възможност за диалог.

• Законът за лова и опазването на дивеча (ЗЛОД) е един от най-често променяните закони. Според Вас има ли какво да ее променя в нормативната ваза в областта на лова към този момент?

– С този закон и правилника за прилагането му се запознах наскоро. Според мен, той не отразява адекватно проблемите в горите и лов­ните територии, работен е на парче, прокарвани са различни интереси. Не са отразени екологичните тенденции.

Силно дебалансиран е, като най-сери­озното предизвикателство, налагащо спешни мерки, е създадената в закона непрозрачност относно развитието на ловното стопанство. Имам предвид преди всичко концесионираните ловни стопанства, партньорите по договори за съвместна дейност и т.н. Тази не­прозрачност води до там, че добрите идеи, залегнали в ЗЛОД, като опазва­нето на дивеча, възстановяването на популациите, достъпът до лова на всички граждани, добиването на добри трофеи, са опорочени. Никой не знае какво се случва в ловните стопанства, в дивечовъдните участъци, какви са тези огради и докъде трябва да стигат, защо е ограничен достъпът в тях… При тази непрозрачност се задоволяват интересите на определени влиятелни хора и фирми.

– Това може ли да се промени в момент, в който нямаме работещ парламент?

– Да, има неща, които изискват законодателна ини­циатива за промени в ЗЛОД, но има други закони, чрез които може да се помогне на ловната гилдия да се възстанови справедливостта – такива са Законът за достъп до обществена информация и инстру­ментите, свързани с публичността в дейността на администрациите, предприятията, ловните стопанства. И сега има механизъм за това. Няма закон, които да забранява прозрачността, за да се постигне равнопоставеност между всички заинтересовани страни, но това не се прави. На места тези идеи започват да се прокрадват, като пример мога да дам Северноцентралното държавно предприятие, където голяма част от информацията за ловното стопанство е публич­на.

– Как приемате идеята на НАРС-САРБ цялата вноска за стопанисване на дивеча да остава в ловно-рибарските сдружения с цел ловните организации да разполагат с повече средства за възстановяване на дивечовите популации?

– Необходимо е да се направи анализ как и за какво се изразходва тази сума. Дали парите потъват в бюджета или 30-те процента отчисления за държавата се използват от ИАГ за упражняване например на контрол върху ловните територии. Ако средствата не достигат за подобни дей­ности, казусът трудно може да се реши. Но ако анализът покаже, че държавните институции имат резерви и те се докажат, то тези средства може да останат в сдруженията. Но преди всичко е необходим анализ.

• Справедливо ли е една целева вноска да отива не попредназначението й?

• Трябва да се разбере именно това. В момента не разполагам с такава информация и искам да разбера къде отиват парите, за какво се харчат, колко пари се разходват за контрол на ловните територии… Имаме и още една несправедливост. В момента горските стопанства финансират охраната и контрола на ловностопански дейнос­ти в гората, а всъщност нямат никакви приходи от това. Всички тези въпроси изискват функционален анализ, за да се видят къде са пробойните.

• Можете ли да се ангажирате със срок за изгот­вянето му?

•  За краткото време, за което съм поел ангажи­мент като директор на ИАГ, първи приоритет на МЗХГ е да се направи анализ за промени в Закона за горите, тъй като там общественият инте­рес е най-голям. Ако имам възможност да работя по-дълго на тази длъжност, вторият приоритет ще бъде ловът. Но там законовите промени не са спешни. Първо искаме да повдигнем проблемите и въпросите пред обществото и то да стане активен партньор в решаването им. В повечето аспекти интересите на обществото съвпадат с тези на ловците: да няма бракониерство, да няма унищожени горски пътища, да няма феодализация на ловното стопанство и т.н.

• Имате ли готови решения за ликвидиране на бракониерството?
•  Имаме три основни идеи. Първата е пълна прозрачност – цялата информация за горските територии да е оповестена от ИАГ като публич­на в интернет. Така границите на ловните райони на отделните дружини и различните стопанства в гората ще бъдат ясни. Дигитализацията на информаци­ята за ловната дейност ще ни помогне всички приходи да излязат наяве и да има достатьчно средства за охрана на дивеча. Втората идея е да се осъществява реален граждански контрол, тъй като много от ловците или горските служители ги е страх да подават сигнали за бракониерство. Имаме идеи за създаване на инструменти, които ще улеснят подаването на сигнали, защото част от горските служители и ловците в момента имат опасения да правят това.

– Бил сте експерт в Природен парк „Витоша”, след това сте работил в неправителствената организация WWF, а и като началник отдел в Югозападното държавно предприятие. Какво е всъщност вашето амплоа?

-Аз съм природозащитник по душа, но за разлика от други природозащитници търся как да обеди­ня хората за общата кауза. А тя е природата на България да се управлява устойчиво и в интерес на всички. Осъзнал съм, че за да се опази природата, решението не е да се спрат икономическите дей­ности или лова, всичко да се ограничава до минимум. Напротив, за да се управлява устойчиво природата, трябва да има хора, които се грижат за дивеча, за горите, за земеделските площи и т.н. Хората, които си седим в градовете пред компютрите, няма как да свършим тази работа. Така че като природозащит­ник дълбоко вярвам, че за да се опазват животните в гората и да им се радваме, някой трябва да се грижи за тях и да ги пази. Затова приоритет е да се намери ди­алогът с ловните среди, за да могат ловците да си изпълняват задълженията без притеснения и зависи­мости. Когато ловните деятели са оставени да си вършат добре работата, ще има достатъчно диви животни и за ползване по време на лов, и в гората, така че хората да им се радват.

• Някои ви определят като „човек на Тома Белев”. Какви са вашите отношения с него?

– С Тома Белев си партнираме и благодарение на кон­тактите си с него съм създал изключително рабо­тещ мост между еколозите и горските. В момента по много въпроси на горското и ловното стопан­ство еколозите застават зад ловците и горските служители и ги защитават от феодализацията и политическия натиск. И са единствените, които смеят да говорят за проблемите им, докато всички други мълчат.

• Личното ви мнение за лова?
• Не разбирам от лов. Разбирам обаче хората, кои­то го практикуват. Моята съпруга няма пушка, но много обича да лови разни дребни животинки – това е вид ловна страст. Виждам у хората генетично заложената информация от отминали епохи на човешкото развитие, свързано с лова, и разбирам, че човек като мен е загубил ловната страст през времето. Но в голяма част от човечеството я има, при някои тя се изразява в лова, при други – в ри­болова, при трети – в необходимостта да хванеш някакво животинче с ръцете си. Трябва да уважаваме това отношение към животните в голяма част от хората. То е природообвързано.

Ако има световен катаклизъм, ще трябва да се върнем към лова и всички, които са запазили ловния опит, ще спомогнат за оцеляването на човечество­то. Тези, които работят само пред компютър (като мен), ще са наникъде тогава. Уважавам всички, които са запазили ловния си инстинкт, въпросът е да се намери балансът. Има място за всички в гората.

Бр. 7/2021 на сп. “Лов и риболов” можете да закупите ТУК