Бате Заки с рядка слука на каменен лаврак от Егейско море

Софиянецът Здравко Стай­ков е познат в рибарските среди като Бате Заки. Заклет любител на хищните риби в сладки и солени води. Пред­ставяли сме го в конкурса „Най-голяма риба“ на в. „Рибар“ с трофеен сом, уловен в долното тече­ние на река Искър. Писали сме и за неговите подвизи по моретата на южната ни съ­седка Гърция, където често прави чудеса.

Бате Заки отново се дока­за като рибар от най-висока класа с уловена рядка риба от Егейско море – каменен лаврак. Да чуем накратко как­во разказва той, след като се завърна от поредната рибо­ловна експедиция.

От сп. „Лов и риболов“: Черното бодливо сомче – нов нашественик в нашите води

„Имам в личната сметка почти всички трофеи от риби­те в Гърция, но един ми убяг­ваше вече повече от 10 годи­ни. Най-после го намерих. Но да карам поред. Отминалата година беше най-леферската за мен, въпреки пандемията и затворените за дълго пъти­ща в посока на юг към гръцки­те брегове. Много се надявах и тази да е силна, понеже риболовът доста време беше забранен и рибите не са стре­сирани от човешкия пресинг. Набързо стегнах спининго­вите въдици и потеглих да си търся късмета. Реших да пробвам повърхностни при­мамки тип игли (angry gar) на майстора Искрен Димитров. Още с първото замятане ми взе трофейна риба и разви аванса. Мъчи ме 30 минути и се оказа лефер 6-7 кг, зака­чен за гърба. И така, тръгнах силно, в стил „гол след гол“. При това все добри риби.

На следващия ден шоуто продължи и даже закачих едновременно два лефера по 3 кг на куките на примам­ката, но извадих само еди­ния. Успях да хвана и една добра лица 1,5 кг. През ця­лата нощ валя дъжд, а на следващия ден морето беше мътно като боза. Това не ме отчая, даже бях обнадежден, понеже знам, че леферът е слаб ловец и предпочита мъ­тилката, за да се прикрива от жертвите. До обяд от 20 за­качени риби извадих само 6. Леферите не могат да уцелят примамката и атакуват стра­нично или с опашка, затова се откачат лесно.

При едно от последните замятания само на метри от брега стана водовъртеж и удари огромна риба. Разви ми 50 метра влакно и започ­на голям екшън. Акробатични скокове, резки маневри надо­лу, встрани, навътре. Каква е тази невероятна сила! Ли­нията ми беше достатъчно здрава и рибата, въпреки всичките си върховни уси­лия, не можа да се измъкне. Слава Богу, беше добре за­качена. Изкарах я на брега и в първия момент помислих, че е лаврак, но цветът й бе розово-лилав, перките и гла­вата – по-различни. Имаше и точки странично по тялото. Дъхът ми спря! Това е каме­нен лаврак! Трофеят, който цял живот ми е убягвал.

Аз съм щастливец, защото някои стари рибари казват, че и два живота да живее човек не е ясно дали ще хване така­ва риба…“

Посетете нашата Фейсбук страница