ДУНАВСКИЯТ ИСПОЛИН „Дърпаше ни като кученце на каишка!“

Варненски рибари пребориха почти триметров сом и го върнаха в река Дунав

Исполинът е хванат по метода „на кльонк“ от моторна лодка и с помощта на сонар

Ако беше измерено теглото му, сомът можеше да претендира за световен рекорд или поне за подгласник

За щастливеца Калин Трендафилов точните килограми нямат значение. До сега той мечтаел за три пъти по-малка риба

Сензационен улов на сом с дължина 280 сантиметра развълнува риболовното братство в началото на юни – дни след откриването на новия риболовен сезон. Гигантската риба беше извадена от река Дунав край село Попина, Силистренско. Впечатляващата слука споходи трима приятели от Варна, но най-големият късметлия сред тях е Калин Трендафилов, на чиято въдица е клъвнал гигантът.

45-годишният рибар бил едва на пет, когато баща му го „зарибил“. „Даже нямах сила да държа въдицата – той я държеше, а аз навивах макарата. Оттогава ловя риба – и в морето, и на язовири, но най-запален съм по речния риболов, сладководния. В морето няма толкова големи риби, а тръпката да извадиш някой трофей е много по-голямa“ – разказва Калин.

Като всяко дете, израснало край лятната вода, и той се е изкушавал да лови попчета с харпун. Баща му е показвал много техники, добър плувец е, има си оборудване, но отдавна харпунджийството не му е страст. Иначе работи в автосервиз – професията му няма нищо общо с риболова, но винаги, когато се появи свободно време, тръгва с лодката и такъмите.

Разбира се, децата за него са на първо място, но те вече порастват и постепенно също започват да се „зарибяват“. Големият му син е на 11 г. и от миналата година вече се качва с баща си в риболовната лодка. Малкият е само на 6 и още не се е запалил, но тази семейна страст едва ли ще го подмине.

Калин и приятелите му обичат да ловят риба в Дунава. Влизат с лодката от с. Ветрен, Силистренско и се качват нагоре по течението – към с. Попина, където са по-добрите места за сом. Всяка година там практикуват риболов на кльонк. Обикновено са двама в лодката, но този път били трима – Калин, Тодор Златев и Валентин Васильонов

„На 7 юни излязохме с лодката към 6 часа сутринта. Тръгнахме нагоре по течението, отидохме на определените места и направихме две-три изтичания, но се закачиха само дребни рибки – по около 3-4 килограма. Пробвахме ново място в района и след две-три минути на сонара се появи нещо огромно – не съм виждал толкова голяма отметка на сонара досега“ – споделя емоцията си Калин. – „Обикновено нормалните сомчета се виждат като 3-4-милиметрови чертички, а това нещо беше може би 2 сантиметра. В първия момент си помислих, че е дърво-закачка, но не слизаше до дъното, както слиза закачката, и реших да рискувам. Не намалих дълбочината на линията – напротив, даже я увеличих. Общата дължина на това място беше 10 м, въдицата ми беше пусната на 6 м, а това нещо се появи на 8 м и стоеше там без да атакува. Просто стоеше под въдицата и не мърдаше – нито надолу, нито нагоре. Увеличих дълбочината с още 2 метра, за да се изравня с него, и то веднага взе стръвта. Сгъна сериозно въдицата, засякох, не очаквах, че е толкова голяма рибата, даже залитнах при засичането – адска сила имаше това животно. И борбата започна. Там вече не помня много-много“ – усмихва се Калин и продължава да разказва. – „Когато засякох, бях в много неудобна позиция в задната част на лодката –

единият приятел два пъти ме хвана за кръста, за да не ме дръпне рибата

във водата. Другият застана зад волана на лодката, за да е в готовност да я управлява, защото сомът дърпаше много сериозно. Няколко пъти конецът от макарата свършваше и нямахме друг вариант, освен да последваме рибата. Сомът ни води, ние с лодката след него – като кученца на каишка. Имахме голям късмет, че в самото начало, докато е още силен, не дърпаше към брега, който беше на около 100–150 м от нас, защото тогава нямаше да можем да го спрем и щеше да се забие в подводна растителност, където да скъса линията. Той обаче започна да дърпа към средата на реката, към по-дълбоките места, за да се скрие. Там дъното е чисто, пясъчно и нямахме притеснения от закачки, но имаше опасност да свърши конецът и да се скъса – затова го следвахме с лодката. Може би след около 10-минутна борба осъзнахме колко голяма всъщност е рибата и чак тогава започнахме да снимаме видеоклипове. Дотогава изобщо не ни дойде наум за това. Сомът вече се поизмори и се сети да тръгне към брега, но два-три пъти успявахме да го изтеглим обратно – пак с помощта на лодката. Той дърпа – аз му спирам влакното, но той тегли лодката след себе си и пак успяваше да стигне до дърветата. Палим лодката и на ход го вадим от дърветата – отново голям късмет, че тогава не скъса влакното. Такава беше общо-взето борбата, която продължи около 40 минути“ – спомня си Калин и подчертава:

„Най-важно е да се запази спокойствие!

Много добри рибари са подвластни на адреналина, който неизбежно ги завладява в подобни ситуации и правят грешки“.

Дотук – добре, но как такава огромна риба се вади от водата, за да се качи в лодката? Големите сомове няма как да влязат в кеп.

„Някои ги вадят с железни куки – канджи, но аз съм абсолютно против това“ –  категоричен е Калин и обяснява: „Слагат се ръкавици, сомът се хваща за долната челюст, след като е много уморен, и се издърпва в лодката. Той е хлъзгав като змиорка и когато се изтегли главата му – до корема, общо взето сам влиза в лодката, хлъзгайки се. Този специално трябваше да го повдигнем до коремната област, което беше много трудно. Двама души го теглихме за устата, а третото момче го хвана през средата на туловището и помогна да се изпързаля на борда.

Това е много опасен и критичен момент,

защото в устата на рибата имаше две огромни куки. Едната стърчеше в горната част и ако се забиеше в някого от нас, а сомът тръгне да бяга, не ми се мисли какво можеше да стане… Затова много трябваше да се внимава“.

Рибарите са измерили дължината на впечатляващия си улов – 280 сантиметра, но не са го претеглили на кантар, защото за тях по-важно е било да го запазят жив. Данните в ихтиологични таблици сочат, че европейски сом с такива размери би трябвало да тежи минимум 110 кг, а може и доста повече. Разбира се, таблиците са ориентировъчни и винаги може да има изключения, като теглото на сома много зависи от сезона, в който е уловен. Относно конкретния екземпляр имаше предположения от опитни рибари за тегло, доближаващо 150-те килограма.

Възрастта на уловената риба трябва да е между 35 и 40 години. Според специалистите подобни екземпляри на върха на хранителната верига могат да живеят 50-80 години при оптимални условия.

За сравнение – официалният световен рекорд (IGFA) за най-тежък претеглен европейски сом е от 2010 г. – 134,97 кг, уловен в река По (Италия).

„Нямам идея колко е тежала тази риба наистина“ – коментира Калин Трендафилов и разсъждава: „Сомът се храни най-активно през лятото, тогава трупа запас от мазнини за есента и зимния период. Моите впечатления са, че в началото на риболовния сезон – юни, до началото на юли, сомовете, които сме хващали, обикновено са по-слаби, по-издължени. В реката няма още толкова много храна, водата е сравнително студена, докато през юли тя се стопля, умират много миди и охлюви, има много естествена храна и сомовете трупат мазнини, а през есента вече са много дебели и тежки. Този беше дебел и тежък още в началото на месец юни. Може би си има стар запас от мазнина, защото е стара риба, имаше огромно туловище. Аз успявах да повдигна само главата му и можех да вляза в нея до кръста – раменете ми се събираха в устата му, която беше като голяма автомобилна гума“.

И пак за сравнение: риболовецът, уловил сом с дължина 280 сантиметра, е висок 178 сантиметра, или е с близо метър „по-нисък“ от рибата!

С какво рибарите са примамили този впечатляващ екземпляр? Използвали са земни червеи, пиявици, попови прасета и речни миди. Направили този букет от стръв, която по размери била горе-долу колкото два юмрука. „Сомът много обича речна мида, но тя трябва да се сложи по специален начин на куката, за да я налапа рибата. Това обаче е една от тънкостите, които сам съм измислил и пазя тайната на „патента“ – усмихва се Калин и обяснява, че слагат доста стръв и работят с големи куки. Това е стръв за големи риби. На нея се хващат и малки сомове, но една голяма риба никога не се изкушава да клъвне на малко стръв. Тя е мощна, хаби много енергия, за да достигне стръвта, да посегне да я изяде и трябва по някакъв начин да си възвърне тази енергия. Затова големите риби не искат да кълват на малка стръв.

Лодката е гумена с пластмасово дъно, дълга 5 метра с двигател 50 конски сили, много стабилна и подходяща за този риболов. Това според Калин са перфектните размери за лодка, която трябва да е мобилна за всякакви условия. Той я придвижва навсякъде с колесар, пуска я и на морето, и на язовири, и по Дунава. „Най-важното за риболов от лодка е, че той се осъществява от лодката, а не извън нея. Първото правило е да стоиш вътре в лодката“ – подчертава варненският рибар и обяснява, че такъмите също са много сериозни, много здрави.

„Някои ни казват, че не е нужно да са толкова здрави, защото на Дунава няма големи риби. Да – 99% от рибите на Дунава са под 10 кг, но винаги има шанс да удари и нещо много по-голямо. Е, чак толкова голямо като нашия сом, даже не съм си представял, че може да клъвне“ – признава Калин: „Повярвайте ми, това нещо,

когато го видяхме, и тримата се стреснахме

Нямахме идея как ще го качим в лодката. Даже, докато беше още във водата, обмислях някакъв вариант да го държим за устата и бавно-бавно да го изкараме до брега, но там брегът беше много неудобен и нямаше как да акостираме, защото е стпъмен и каменист. Дунав има много опасно течение – на повечето места е със скорост около 4-5 километра в час. По никакъв начин не можехме да акостираме, ако няма пристанище или кей, както беше в случая“.

Калин и приятелите му ловят с карбонов прът за риболов на кльонк, защото е много лек и лесно се работи с него.

„Много хора си мислят, че един кльонк вдига сомове, друг – не вдига, един е само за Дунава, друг – за язовир „Цонево“, трети – за не знам къде. Единият бил алуминиев и не хващал, другият бил дървен и само той вдигал риби. Няма такива работи“ – категоричен е варненецът. – „На всякакви кльонкове съм вдигал риби в Дунав и твърдя, че с един кльонк могат да се изкарат до 10 различни звука. Рибата няма точно определен звук, на който реагира. Бил съм свидетел как хора, които не могат да кльонкат, а само пляскат във водата и вдигат шум, също са хващали риби. Няма точен звук, на който сомът да реагира. Няма специален кльонк. Той е специален дотолкова, че да е удобен на рибаря и да е съобразен с височината на лодката“.

Слуката споходила варненските рибари към 9 часа.

„Не съм чул някой да е извадил голяма риба рано сутринта“ – коментира Калин. – „Аз по принцип този уикенд бях късметлия – все на моята въдица кълвеше и вадех улов. Другите приятели просто нямаха късмет – рибите се откачаха, едната въдица се счупи при засичането. Когато аз хванех въдицата, рибата задължително беше уловена. И те са добри риболовци, но аз просто имах късмет“.

Дали обаче е просто късмет или той е бил нужната добавка към комбинацията от дългогодишен опит, отлична техническа подготовкас риболовно оборудване и здрава психика на екипа?

След кратка фотосесия с гигантския сом рибарите са го върнали обратно в естествената му среда, за да отплува в дълбокото на синия Дунав.А защо не са се изкушили да направят необходимите записи и измервания, за да се прочуят, че са рекордьори?

„Това за мен е излишно и няма значение. Приятелите, с които бяхме там, видяха рибата на живо, на другите им е достатъчно да я погледат на снимки и във видеото, което заснехме. Никога не съм си помислял, че ще убия такава риба ще я оставя за себе си.

Много по-важно беше тя да оживее, да я запазим

Такава риба много малко хора са виждали на живо. Аз не съм предполагал, че някога в живота си ще срещна подобна. Моите мечти бяха да хвана три пъти по-малка. Надхвърлих ги и в момента не ми се ходи на риболов. Приятелите ми се шегуват, че съм превъртял играта – хванал съм „боса“ на рибите и какво повече да уловя! Наистина тръпката сега съм я поизгубил, но пак ще се върне – със сигурност“ – казва Калин, чиято неочаквано голяма слука доказва, че човек трябва да мечтае по-смело…

Текст: Елица Виденова

Още уловени моменти от Калин:

Посетете нашата Фейсбук страница