Древните видове животни ще имат ДНК-анализ
Преди век нито родопското късорого говедо е било на изчезване, нито виторогата дългокосместа коза, нито пък сивото искърско говедо. Днес и трите породи са сред редките екземляри, от които в страната са останали по 7-8 хиляди животни.
Затова и зооинженерите определят ситуацията като огромно отстъпление от българската генетика, защото точно тези видове са лесно приспособими към климатичните промени и могат да съхранят качествата на стадата, населявали земите ни преди повече от хиляда години.
А тази адаптивност е изключително важна за развитието на бъдещите поколения, затова и държавата се зае с подкрепата на автохтонните (древни) породи.
Всяко стадо от изчезващите видове днес се води в регистър, като много скоро държавата ще разполага и с ДНК-анализ на автохтонни животни, необходим за създаване на нови чистокръвни български екземпляри, посочи пред Синор.БГ проф. Васил Николов, директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството към министерството на земеделието.
От една година агенцията работи по проект, финансиран от швейцарското правителство, с помощта на който е създадена лаборатория за генетично изследване на изчезващите породи. Лабораторията действа от два месеца, като целта е до една година в нея да бъдат изследвани всички 27 породи автохтонни животни (тук влизат освен говеда, овце и кози, още и коне, кучета, прасета и птици).
България е една от малкото държави в Европейския съюз, потърсили помощ от еврофондовете за запазване на редките видове. Тези субсидии ще се изплащат поне до 2020 г., като целта е стадата да излязат от графата „изчезващи видове”.
Сред едрите преживни животни на изчезване са родопското късорого говедо, българското сиво и сивото искърско. Най-рядка е популацията от родопското говедо, от което в страната се отглеждат едва 7 500 животни.
Повечето от тях се намират в Родопите, но има и животновъди-ентусиасти от други региони като Стара планина например, където през последните 7 години късорогото говедо намира добри условия за развитие.
И което е най-интересно – с опазването на застрашените видове се захващат не потомствени животновъди, а българи с друг вид професии, обединени от любовта към животните. Първо, защото тези породи не дават големи количества месо и мляко, достатъчни за препитанието на едно семейство. И второ – защото финансово независимите българи са в състояние да подкрепят начинания като това за опазване на традиционните български породи.
Едно от тези стада е на зоотехника Чавдар Стоянов, който заедно с кмета на ботевградското село Правешка лакавица Христо Цаков, решава да развъжда родопското говедо в Стара планина.
Селцето е от “изчезващите видове” – през зимата в него живеят постоянно само 40-на души. Разположено е на 900 метра надморска височина и с географското си местоположение е изключително подходящо за редките животни, купени край Златоград преди 6 години.
Днес стадото наброява 37 животни и целогодишно е на свободна паша. Дори през студените зимни месеци животните не са затворени във ферма, а са под навеси, което не пречи, защото тази порода е изключително издържлива на тежките метеорологични условия, разказва Христо Цаков, кмет на селото.
Аналогичен е случаят и със стадото от 200 животни сиво искърско говедо, които се отглеждат до хижа Лескова, на 1 100 метра надморска височина над ботевградското село Литаково. Собствениците на стадото се занимават и с друг вид бизнес, но специално в региона инвестират в запазване на старите породи животни и в развитие на планински туризъм, затова освен говедата те развъждат и каракачански коне.
Искърското говедо се отличава с изключителна издръжливост. Не е податливо и на съвременните смъртоносни болести като нодуларния дерматит например, тъй като кожата на тези животни е дебела и комарите трудно могат да заразят животните.
Неслучайно от всичките стада с автохтонни животни в страната само в едно е открита зараза на нодуларен дерматит, въпреки близостта на късорогото говедо до южната граница, откъдето дойде и заразата.
През следващите години селектираните стада ще запазят своята популация, така както останалите европейски държави поддържат собствен генофонд. Основната цел на сегашното субсидиране е да се съхранят древните видове.
Въз основа на ДНК-анализите, които ще бъдат направени на българските стада, селекционерите биха могли да създават нови видове, съхраняващи ценните качества на традиционните български породи, посочи проф. Васил Николов.
Източник: SINOR.bg
Подобни новини
Никулден е! Честит празник рибари!
Ръководството на НЛРС-СЛРБ честити на всички риболовци празника Никулден.
На 6 декември българите празнуват Никулден и отдават почи...
Европа под натиск от епидемии по дивеча
Африканската чума по дивите свине (АЧС) и птичият грип продължават да бъдат две от най-значимите заплахи за дивечовите популации и за с...
Съюзът е партньор в мащабния проект „Мрежи в действие“
Мащабен тригодишен проект „Мрежи в действие“ в подкрепа на развитието на активно гражданско общество стартира в рамките Механизма за гр...
Асеновград – На последна регионална среща приоритетите в Мандатната програма на НЛРС–СЛРБ бяха уточнени
В Асеновград се проведе последната от регионалните срещи на ръководството на Съюза с ловно-рибарски сдружения. Участие взеха представит...
ЛРС-Велико Търново – Слука с две животни при съвместен лов на две дружини
Ловните дружини във великотърновските села Хотница и Русаля често организират съвместен лов, ако всяка не може да събере достатъчно лов...
Нова Зеландия обявява война на подивелите котки
Министерството на опазването на природата в Нова Зеландия предприема драстична, но според властите наложителна стъпка в името на местна...
Отново добра слука в Рибново
Ловците от ловна група Рибново, които откриха сезона на груповия лов с големи емоции, и сега, почти два месеца по-късно и на прага на з...
Зарибиха язовири и реки в Северна България
Екипи на ИАРА от сектор Велико Търново и риболовни сдружения, издаващи билети за любителски риболов на територията на областите Велико...





