Древните видове животни ще имат ДНК-анализ
Преди век нито родопското късорого говедо е било на изчезване, нито виторогата дългокосместа коза, нито пък сивото искърско говедо. Днес и трите породи са сред редките екземляри, от които в страната са останали по 7-8 хиляди животни.
Затова и зооинженерите определят ситуацията като огромно отстъпление от българската генетика, защото точно тези видове са лесно приспособими към климатичните промени и могат да съхранят качествата на стадата, населявали земите ни преди повече от хиляда години.
А тази адаптивност е изключително важна за развитието на бъдещите поколения, затова и държавата се зае с подкрепата на автохтонните (древни) породи.
Всяко стадо от изчезващите видове днес се води в регистър, като много скоро държавата ще разполага и с ДНК-анализ на автохтонни животни, необходим за създаване на нови чистокръвни български екземпляри, посочи пред Синор.БГ проф. Васил Николов, директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството към министерството на земеделието.
От една година агенцията работи по проект, финансиран от швейцарското правителство, с помощта на който е създадена лаборатория за генетично изследване на изчезващите породи. Лабораторията действа от два месеца, като целта е до една година в нея да бъдат изследвани всички 27 породи автохтонни животни (тук влизат освен говеда, овце и кози, още и коне, кучета, прасета и птици).
България е една от малкото държави в Европейския съюз, потърсили помощ от еврофондовете за запазване на редките видове. Тези субсидии ще се изплащат поне до 2020 г., като целта е стадата да излязат от графата „изчезващи видове”.
Сред едрите преживни животни на изчезване са родопското късорого говедо, българското сиво и сивото искърско. Най-рядка е популацията от родопското говедо, от което в страната се отглеждат едва 7 500 животни.
Повечето от тях се намират в Родопите, но има и животновъди-ентусиасти от други региони като Стара планина например, където през последните 7 години късорогото говедо намира добри условия за развитие.
И което е най-интересно – с опазването на застрашените видове се захващат не потомствени животновъди, а българи с друг вид професии, обединени от любовта към животните. Първо, защото тези породи не дават големи количества месо и мляко, достатъчни за препитанието на едно семейство. И второ – защото финансово независимите българи са в състояние да подкрепят начинания като това за опазване на традиционните български породи.
Едно от тези стада е на зоотехника Чавдар Стоянов, който заедно с кмета на ботевградското село Правешка лакавица Христо Цаков, решава да развъжда родопското говедо в Стара планина.
Селцето е от “изчезващите видове” – през зимата в него живеят постоянно само 40-на души. Разположено е на 900 метра надморска височина и с географското си местоположение е изключително подходящо за редките животни, купени край Златоград преди 6 години.
Днес стадото наброява 37 животни и целогодишно е на свободна паша. Дори през студените зимни месеци животните не са затворени във ферма, а са под навеси, което не пречи, защото тази порода е изключително издържлива на тежките метеорологични условия, разказва Христо Цаков, кмет на селото.
Аналогичен е случаят и със стадото от 200 животни сиво искърско говедо, които се отглеждат до хижа Лескова, на 1 100 метра надморска височина над ботевградското село Литаково. Собствениците на стадото се занимават и с друг вид бизнес, но специално в региона инвестират в запазване на старите породи животни и в развитие на планински туризъм, затова освен говедата те развъждат и каракачански коне.
Искърското говедо се отличава с изключителна издръжливост. Не е податливо и на съвременните смъртоносни болести като нодуларния дерматит например, тъй като кожата на тези животни е дебела и комарите трудно могат да заразят животните.
Неслучайно от всичките стада с автохтонни животни в страната само в едно е открита зараза на нодуларен дерматит, въпреки близостта на късорогото говедо до южната граница, откъдето дойде и заразата.
През следващите години селектираните стада ще запазят своята популация, така както останалите европейски държави поддържат собствен генофонд. Основната цел на сегашното субсидиране е да се съхранят древните видове.
Въз основа на ДНК-анализите, които ще бъдат направени на българските стада, селекционерите биха могли да създават нови видове, съхраняващи ценните качества на традиционните български породи, посочи проф. Васил Николов.
Източник: SINOR.bg
Подобни новини
От 1 май щуката влиза в играта, забраната отмина
Цели два месеца и половина наложена забрана заради размножителен период. Това е предвидил Законът по отношение на щуката. За някои риба...
ЛРС-Антоново – Румен Рафаилов подкара трети мандат като председател
Досегашният председател на Антоновското сдружение Румен Рафаилов е преизбран единодушно и подкарва нов, трети 5-годишен мандат на отгов...
УС на НЛРС-СЛРБ предложи размера на отчисления членски внос за 2027 г.
На свое заседание, проведено на 29 април, Управителният съвет на НЛРС-СЛРБ обсъди отчисления членски внос в организацията за 2027 г. То...
Ловът в крайграничните ловни полета
Повод за тези размишления ми дадоха разговорите и контактите с ловци от дружинки, които ловуват в непосредствена близост до държавната ...
Къде какво кълве по родните водоеми към 29 април
ЧЕРНОМОРИЕТО
Някъде към средата на април се хванаха първи сафриди в района на пристанищата във Варна и Бургас. Към 29 април рибите ...
Луис де ла Пеня е новият президент на CIC
Под мотото „Икономика на дивата природа“ се проведе 72-та Генерална асaмблея на Международния съвет по лова и опазване на дивеч (CIC)....
Обучиха бъдещи модератори на обществени дискусии в рамките на проект „Мрежи в действие“
В периода 21–23 април 2026 г. в село Кърпачево, разположено в района на Деветашкото плато, се проведе тридневно обучение за подготовка ...
500 души празнуваха 120-годишнината на ЛРС-Карлово
По много подобаващ начин отбелязаха 120-годишнината на Карловското сдружение. Над 500 човека – ловци, риболовци и техните семейства, пр...



