ЕК връща на България над 15 млн. лева, дадени за борба с АЧС

ЕК одобри всички разходи направени от България (през 2020-та година) за борба с Африканската чума по свинете(АЧС). Това означава, че ще бъде възстановен максималният допустим процент според европейското законодателство – 75 %. Тези проценти в левове се равняват на над 15 млн.лв., съобщиха от Българската агенция по безопасност на храните.

С възстановените по-рано през годината над 22,5 млн.лв. за мерките приложени през 2019-та година, общата сума на възстановените средства става на 37,5 млн.лв.

Огнищата на заразата по свинете са 60% по-малко през тази година

Възстановяването на средствата да става след, като през ноември бе направен одит от Брюксел за оценка на мерките, които България е  приложила за борба със заболяването. Представителите на ЕК са оценили високо изготвения междуведомствен план за контрол и предотвратяване на разпространението на АЧС у нас през 2020 г.

Отчетени са и мерките прилагани от ветеринарите, законодателните промени и доброто сътрудничество между компетентните институции и организации. Благодарение на това, България отчита положителна тенденция за намаляване на броя на огнищата на АЧС при домашни свине. През 2019 г. те са били 44, а през тази – само 19 на брой, или спадът е близо 60%.

МЗХГ: Кметовете да определят терени за обезвреждане на болни животни и продукти от тях

Като превантивна мярка срещу бъдещи зарази по животните, Земеделското министерство предлага и нова наредба, публикувана за обществено обсъждане до 8 януари. Според нея кметовете трябва в 3-месечен срок да определят подходящи терени във всяка община за обезвреждане на болни животни или продукти от тях. Предвидено е това да става със загробване в трупни ями и траншеи или чрез директно изгаряне на нивото на терена или в изкоп.

През ноември – Установени са 31 случаи на Африканска чума при дивите свине

При определяне на местата за загробване, общинарите трябва да се съобразят с правилата, като задължително е да  спазват отстояния от поне 1 км от границите на урбанизираните територии, както и най-малко 100 м от пътища. Те трябва да се съобразят и с местоположението на водоизточниците, напоителните канали, резервоари и повърхностни води.

Стените и дъното на трупните ями трябва да имат надеждна хидроизолация, а повърхността им се покрива с бетонна плоча с отвор, покрит плътно със заключващ се метален капак. Задължително е на дъното на ямата да има и 2-3 см пласт от негасена вар.

ПОСЛЕДВАЙТЕ НИ И ВЪВ FACEBOOK !