Eпична битка с дива балканска пъстърва пред японска публика
Михаил Петров има двама скъпи гости от Япония, дошли у нас по негова покана и във връзка със съвместен бизнес в рибарския бранш. Разбира се, че домакинът използва случая да ги заведе на риболов и то многократно. Ето какъв екшън са преживели при последния излет.
Мишо разказва за него безкрайно въодушевен.
„След като посветих моите гости от Япония в риболова на пъстърва по река Огоста, реших да ги заведа и за кефал, понеже не бяха ловили такива риби и искаха да си хванат. Тествам аз Crankurito в различни течения и водовъртежи. Изведнъж зверски удар и скок над водата на дистанция от 30 метра.
Огромна дебела жълта риба! Викам си „откосих шаран, няма друго какво да е!“
След малко втори зверски скок и охлаби, май се откачи! И през ума ми не минава мисъл, че може да е пъстърва, понеже в тази част на реката са голяма рядкост. Там е. На при третия зверски скок я видях – огромна тлъста пъстърва! Слънцето така я огря при скока, че я видях като риба 4-5 кила, чисто злато! Направо ми се спря дъха, а японецът го тресна адреналина и почна да крещи за кеп. Titan pulse-a обаче я контролираше… докато звярът не влезе в силното течение и тръгна да се завира в циментения улей, който служи за проход на рибите.
Водата беше голяма и улеят преливаше. Още при първия допир на флурото яматойо с цимента усетих все едно бях на зъболекарски стол и ми стържеха зъб. Инстинктивно се засилих и прескочих улея, като се закрепих някак на зеленяка. Добре че бях със здрави обувки, понеже с маратонки вероятно щях да плувам в дълбокия вир.
Течението беше зверско, едвам се крепях. Един човек ни гледаше от ВЕЦ-а и започнах да викам да спира водата. Човекът вероятно се стресна да не се удавя и вярно спря водата, а така борбата с чудовището стана по-лесна.
Японците такъв екшън не бяха виждали и по филмите на Джеки Чан!
Вече имах пълен контрол над рибата. Където и да се завреше. успявах да я издърпам. Беше леко закачена с една тройка. Здрава е, нямам съмнения в нея, но не очаквах да закача такова диво прасе на точки.
След 2-3 минути борба titan pulse надделя и рибата почна да губи от яростта си. Тук обаче дойде следващ проблем: имахме кеп за пеперуди, който общо с дръжката и главата беше 50 см, а рибата е два пъти колкото него. Стената отвесна, брегът също!
С периферията мернах малък плиткаж под отвесния бряг. Почнах да се катеря странично, като 90-килограмов скален козел.
Поисках кепа, но приятелите гледаха, че е невъзможно да се мине. Тогава Дракончето скочи като истинска нинджа през камъните във водата и се опита да кепчоса рибата. Беше толкова голяма, че влезе в кепа, леко се плъзна и си излезе.
Страшна лудница, скочих, препречих пътя й към дълбокото и пак я кепчосах. Такъв адреналин не съм изпитвал отдавна. Определено това ми е рекорд за най-дебела балканка. Драгона се изкефи повече от мен, той не беше виждал такова прасе.
Най-много се радвам, че не се изложихме пред японците. Показах им какви диви и огромни риби има в България. А тази риба не беше закачана никога. От къде знам ли? Хванах я на място, разрешено за взимане и повярвайте ми, никой не би я върнал обратно! Предложих на японеца да го снимам с нея и го помолих да си натопи ръцете във водата. Силно впечатление му направи как се отнасяме с рибите.
След всяка снимка топвах рибата във водата за минута после пак фотосесия. Истински екшън с дива балаканка и с див балканец рибар.
Воблерчето се доказа отново и добавих още един трофей с titan pulse!
Чак тогава продължихме с кефалите…“
Младен Добрев
