Глигани със странен цвят стрелят новоханци

„От 27 години съм ловец, стрелял съм по какви ли не диви свине, но досега не беше ми се случвало да из­лезе пред мен животно със зеленикав оттенък на чети­ната. Е, случи се в послед­ния ни януарски излет, когато ловувахме в м. „Лесопарка“. Това сподели един от най- опитните ловци в дружината на софийското село Нови хан Стоян Велинов и продължи с разказ на преживяното в този ден.

„Бях отговорник на лова и наредих пусиите по места, за които зная, че отстрел­ват животни. Имахме гост на този лов – Иво от с. Муса­чево. Посочих му мястото и аз заех позиция последен в млада, но много гъста гора. Гоначите с кучетата бяха още далеч, а при нас започна някакво масирано движение. Оказа се, че сами сме нале­тели на голяма сюрия. Може би имаше двайсетина живот­ни. Дори не се паникьосаха, а започнаха да се изнизват в лек тръс. Пропуснах май­ката с няколко малки след нея, после още една майка с мъници и пред погледа ми излиза по-едър глиган. Гле­дам и не вярвам на очите си – зелен е! Нямаше какво да  се чудя повече. Стрелях и го оставих на място. После уда­рих още един мъжкар. Има­ше няколко такива животни в сюрията – с ясно изразен зеленикав оттенък, каквито досега не съм виждал. Коле­гата до мен също стреля, но не е имал добра видимост и други животни не паднаха. Останахме с двете. Зеленият глиган е към 150 кг, другият – има-няма стотина. Гоним вече трийсетина бройки за сезона. В нашия регион само в Чукурово са по-добре, с 32

Уточняваме, че новоханци ловуват по северните скло­нове на Лозенската плани­на, където има доста добра популация от диви свине. Те и лозенци членуват към ЛРС-София-юг, а ловците от Чукурово са в Елинпелинско­то сдружение. Но понеже сме на тема необичайна слука, ще дадем думата и на друг ловец от дружината – Йонко Йотов, който ще разкаже за още един интересен януар­ски лов.

„Гостувахме със Стоян Велинов на колегите от с. Карлиево, които са към Пир­допското сдружение. Та там кучетата вдигнаха цяла сю­рия животни и налетяха на моята пусия. Гледам обаче, едни тъмни, други светли! Даже ми се видяха бели. Бре, да не са питомни! Ако гръм­на някое, да не се наложи да давам обяснения пред стопа­ните! Пък и ще стана за смях пред колегите. Но цялото им поведение е като на диви жи­вотни. Стойката, издължена­та муцуна, прибежките – диви са, няма какво да се чудя. Всичко това ми мина през ума за миг. Знаете как е в та­кава ситуация, нямаш време за отклонение на внимание­то. Ако се забавиш – губиш ги. Прицелих се и стрелях. Ударих две – по-дребното с нормална окраска, а по-ед­рото – сиво, чак светлосиво. Диво си е отвсякъде, успоко­их се. Просто природата го е „изрусила“. Сега Стоян уда­ри зелено, та този сезон ще запомним с разнообразието от цветове по нашите диви свине.“

Младен ДОБРЕВ