Хищничарството – сериозен ангажимент за отговорни ловци (ВИДЕО)

Най-кратката де­финиция за определение­то „хищничар“ e ловец, който приоритетно през цялата година ловува на хищен дивеч съобразно изискванията на закона и устава на сдруженията. На­блюденията са, че процентът на прак­тикуващите този вид лов е отчайващо нисък. Логично следващият въпрос е защо? В търсене на верния отго­вор трябва да се съобразим с особеностите на този вид лов и възможността за не­говото практикуване.

Ловуването на хищници се обуславя от няколко неща – желание, свободно време, да разбира и калкулира ще­тите, които нанасят хищници­те на всички видове дивеч, да бъде и финансово моти­виран, да е наясно, че това е много специфична материя, да има солидни познания за навиците и поведението на различните видове хищници, дълго наблюдение на райо­на, изключително физическо и психологическо търпение, стрелково майсторство и до­бра оръжейна екипировка.

Точно такъв е Иван Иванов от дружинката в село Въгларово към ЛРС-Хасково.

„Този лов, като цяло е доста труден, отнема много от свободното време, което все по-малко хора имат – коментира ловецът. –  Изисква се огромно търпение, средства да захранваш чакалото, да пътуваш до там, формалности с бележките.”

Има и други елементи, които имат отношение към решението на даден ло­вец да ловува на хищници. Всяко едно от тези изиск­вания може да бъде тема на специален коментар и обяснение от специалисти в различни области на ди­вечознанието, екологията, ловното законодателство. Всеки хищничар е изгра­дил собствена методика и стратегия при търсенето на конкретна слука.

„Хищникът е много предпазливо животно и за да го надхитриш, трябва да мислиш като него, да предвидиш всеки негов ход, всяко негово действие – казва Иванов. – Имах една случка, на която при лов на гонка отстрелях чакал и лисица. Също така тук практикуваме лов с издебване на чакало, като резултатите са успешни. Много разпространен метод е ловуването с примамване със свирка за хищници, като тя имитира звук на ранен заек и успешно привлича чакалите и лисиците.”

ЛРС-Кирково – Вълча напаст върлува в селата край границата с Гърция

Най-важното, от което зависи да има по-голям интерес към хищничарството, е мотива­цията. Ако не се вземат решения за стиму­лиращи финансови поощ­рения за отстрелян хищник, намеренията за справянето с проблема ще останат само пожелателни и неработещи. Загубата на пазара за диве­чови кожи преди трийсетина години лиши от прилични доходи ловци, които отделя­ха много време за отстрел най-вече на лисици и белки. В решенията на сдружения­та в повечето случаи е посо­чено, че за отстрелян хищ­ник премията е 50, 20 и 10 лв. съответно за вълк, лиси­ца, чакал и белка. Могат да се намерят ефективни прак­тики за по-големи стимули от вътрешните финансови резерви на сдруженията и партньорство със службите по екология към общините и националните сдружения по животновъдство в страната, които също са потърпевши в случая.

„Едно време имаше възвращаемост, когато държавата заплащаше  отстрела на тези хищници, имаше стимул ловецът да ходи на този вид лов – завършва Иван Иванов. –  Но сега не е така и при тези цени на патроните за много ловци това е  доста скъпо удоволствие.”