Хищниците от Югозапада на мушката

Бой по хищниците в югозапада

Кузман ПЕТРОВ

Настана време за равносметка не само за отстреляните диви свине, но и за хищниците. Намаляването на числеността им е една от приоритетните цели в програмата на почти всички ловно-рибарски сдружения от Югозападна България. Техните ръководства, а и част от членовете на дружините в състава им ясно осъзнават пряката зависимост на запасите от основните видове дивеч – диви свине, сърни, зайци и пернати – от количеството хищници в съответните ловни полета.

Категоричният извод е, че там, където има завишение в броя на хищниците, дивечовите запаси намаляват осезателно. Хищниците компрометират всички усилия на ловците, свързани с подхранването и опазването на дивите животни. Затова и сдруженията непрекъснато поставят като водещ приоритет не само актуалните ловностопански дейности, но и безкомпромисната борба със зверовете. – Разгънато на 2 колони

РАВНОСМЕТКАТА ОТ НАЧАЛОТО НА СЕЗОНА ДО СЕГА

В седемте ловно-рибарски сдружения от региона до този момент са отстреляни 28 вълка, 292 лисици, 25 чакала и 4 белки. Зад сухата статистика се открояват няколко особености. Традиционно водещи в тази битка с хищниците са ловците от сдруженията в Благоевград, Сандански, Гоце Делчев и Петрич. Трябва да се отбележи и един тревожен факт – непрекъснато, с всяка изминала година се разширява ареалът на чакалите. Преди 5-6 години чакалът беше непознат за този регион на страната, но неговото присъствие става все по-осезателно в планините Малешевска и Огражден. До този момент в ловно сдружение „Голак“ в Струмяни са отстреляни 21 чакала.

МОТИВАЦИЯТА

Друг важен момент, който заслужава внимание, е мотивацията на ловците за борба с хищниците. Въпреки че всеки ловец на теория знае какви са вредите от хищниците, на практика не прилага необходимите мерки и действия. А тя, мотивацията, е в пряка зависимост и от стимулите за тази битка. След като повече от две десетилетия пазарът на дивечови кожи буквално изчезна, това веднага се отрази и на интереса към този вид ловно задължение. Наричам го „ловно задължение“, защото възрастните ловци още си спомнят времената, когато за да си подновиш съюзните документи, трябваше да представиш определен брой белези от отстреляни хищни животни. Една наистина сурова, но ефективна мярка, която държеше нащрек интереса на ловците към такъв вид отстрел.

Почти всички сдружения имат утвърдена политика по стимулирането на ловци и дружинки, но друг е въпросът, достатъчно ефективна ли е тя. Интернет-сайтовете и вестниците се пълнят със снимки на ловци и дружинки с отстреляни диви свине, а рядко виждаме такива с хищници.

Опитът на някои природозащитни и екологични организации да се ограничи и забрани ловът на хищници в България заплашва от обездивечаване цели райони, където и сега върлуват вълчи глутници. А техният брой непрекъснато се увеличава от още едно обстоятелство – броят на домашните селскостопански животни също бързо расте поради интереса към държавните субсидии за животновъдството.

До края на активния ловен сезон не остава много, но сега е времето, което предоставя най-добра възможност за ликвидиране на хищници. Това обаче изисква и специфична тактика при организацията на ловните излети. Дайте своя принос!