Има здрав лед – да нападаме

За първи успешни излети на леда на язовир „Широка поляна“ в Родопите вече писахме. Още по Коледа смелчаци стъпиха на Блатото и извадиха първи риби на леда. После и „Поляната“ се заледи, за всеобща радост и удовлетворение в рибарската гилдия. Досега възможностите за подледен риболов са все в тази посока.

По новогодишните празници ентусиасти атакуваха и заледените „Малък „Беглик“ и „Тошков чарк“. Отзивите са за улов на преобладаващо дребни костури и бабушки с обичайните способи – на мормишка и добавка от естествена стръв. Хирономусите се оказаха дефицитна стока в риболовните магазини, но работа вършат и пинките.

Дали ще има стабилен лед и още замръзнали водоеми засега е трудно да се предвиди. Времето действително застудя напоследък, но е динамично и картината често се променя. Затова надеждите на подледните рицари са насочени преди всичко към високите родопски язовири. Впрочем, такава е тенденцията от последните зими, когато в равнинната част на страната така и не се образува надеждна ледена покривка по водоемите.

Преди всичко с мерки за безопасност

Първото и най-важно условие за безопасен престой и положителни емоции при подледен риболов е да се убедим в здравината и надеждността на леда. Ако е образуван отскоро, в рамките на едва няколко дни, не е сигурно, че ще е достатъчно дебел. Опитните риболовци познават състоянието на леда още с първата пробита дупка.

За неопитните ще дадем някои важни указания. Подсъзнателно първите стъпки по леда са несигурни и даже плахи, с очаквано проскърцване и готовност за бърза реакция. Нека не поемаме излишни рискове, особено ако наблизо няма рибарско присъствие, което да ни успокои.

За препоръчване е първата дупка да се пробие в непосредствена близост до брега на безопасна дълбочина. Това е така нареченото контролно дупчене, което ще ни ориентира не само за дебелината на ледената кора, но и за състоянието на леда. Понататъшните действия трябва изцяло да са подчинени на първите показания.

Сигурен знак за качеството на ледената кора е звукът, издаван при въртенето на ледобура. Ако се чува характерно звучно хрущене, съпроводено от отделяне на ледени кристали като ситни стъкълца, значи ледът е със здрава структура.

Тогава дебелина от 7-8 см спокойно ще може да се приеме за достатъчна, но при важното условие: тя ще издържи само един човек. Ако са повече, задължително трябва да се придвижват на известна дистанция един от друг и да избягват прекалено приближаване по време на риболова.

Впрочем, ако до брега дебелината на ледената покривка е такава, навътре ледът вероятно ще е още по-масивен. Ако обаче контролното дупчене е придружено от приглушен шум и ледобурът изхвърля шуплеста маса, ледът не е надежден.

Тогава вече споменатите 7-8 см стават опасни и не се препоръчва навлизане навътре. Първата пробита дупка трябва да служи като ориентир – дали състоянието на леда позволява изобщо да се напредва към вътрешността или рискът за това е прекалено голям. Казваме състоянието, а не само дебелината, защото както споменахме, 8-10 см лед може да е напълно безопасен (ако е с плътна структура) и прекалено рисков (ако е шуплест).

При първото ледообразуване обикновено ледът има здрава структура. А ако времето се задържи с постоянни минусови температури, дебелината му нараства с часове. Влошаването на качеството му се получава впоследствие, при редуване на топли и студени периоди и чести колебания в скалата на термометъра от минусовите до плюсовите деления.

Независимо дали е първи лед или в предни дни е имало рибарско присъствие, контролната дупка в началото е задължителна, за да има яснота какво е положението в конкретния ден и да не се стига до неприятни изненади. Ако всичко е наред и няма място за притеснения, можем да нападаме…