Из отчета на сдружението

Ловно-рибарско дружество Долна Митрополия е създадено през 1984 година, когато бюрото на Централния съвет на Българския ловно-рибарски съюз взема решение в Плевенски и Ямболски окръзи да се експериментира изграждането на ловно-рибарските дружества по селищни системи. Всъщност то е правоприемник на Ловно-рибарските дружества „Подем“, „Тръстеник“ и „Ореховица“. Архивът, документацията и ръководството се местят заедно с дружеството, така че реалната година на създаването му е 1968 година. Организирано ловно движение на територията на днешното сдружение е съществувало повече от един век, но дружините са членували към други, съседни дружества.

Членският състав на сдружението варира около 600 души, организирани в 17 ловно-рибарски дружини.

Основнияте видове дивеч в ловностопанските райони са фазан, яребица и пъдпъдък. Освен тях се срещат дива свиня, сърна, заек, гургулица, гълъб, врана, сврака, ястреб, лисица, чакал, пор, белка, язовец, дива котка и мишелов. В някои райони има и благороден елен. По поречието на реките Дунав, Искър и Вит зимно време се срещат дива патица и дива гъска. Обработват се дивечови ниви и са изградени биотехнически съоръжения като хранилки, солища, калища и други.

Нивите се засяват с люцерна, царевица, цвекло, ечемик и овес. Средно годишно се разселват около 2000 фазана.

Oсновният вид лов е на фазан и след това на дива свиня. С цел възстановяване и повишаване популацията на дивия заек Управителния съвет на сдружението е взел решение през последните години да не се ловува на този вид дивеч.

Анализът на състоянието на дивечовите запаси показва, че ловностопанските райони на дружините се обитават от 100 диви свине, 208 сърни, 3093 заека, 2648 фазана, 2127 яребици, 277 чакала и 158 лисици.

През миналия сезон са отстреляни едва 15 диви свине, 703 фазана, 1630 пъдпъдъка, 380 зеленоглави патици и 605 гургулици.

Причината за слабото ползване на дивите свине, едва една четвърт от плана, е най-вече от тоталното изораване на обработваемата земя. Преди и в началото на сезона свинете са в полето, тъй като все още има много храна. След жътвата веднага се оре и прасетата се изнасят към Балкана, там където все още се намира храна и защита. Друга причина, която може да се посочи, е не винаги добрата организация на ловните излети. Слабият резултат при регулирането на хищниците се обяснява от една страна с завишените изисквания на закона за ползване на хищници, а от друга ,че не винаги се отчитат правилно от ловуващите.

По отношение на водоплаващия дивеч за първа година от много време изминалият сезон бе много силен на диви патици и диви гъски, особено по поречието на река Вит.