Има ли опасност зелената енергия да превърне България в соларна пустиня? – Среща с ПГ „Възраждане“ (част 2)

Интензификация, пестициди и ВЕИ: губим баланса между икономика и биоразнообразие

В рамките на кампанията „Избори на прицел 2026“ Националното ловно-рибарско сдружение (НЛРС-СЛРБ) стартира разговори с представители на политическите сили, като в първата среща председателят на организацията инж. Васил Василев постави на дневен ред ключови въпроси за бъдещето на сектора. Във втората част на разговора с народния представител от партия „Възраждане“ Даниел Петров фокусът закономерно се измести – от законодателните промени в лова към по-широкия проблем за въздействието на земеделието и зелените политики върху биоразнообразието.

Интензифицирано земеделие и изчезваща природа

В хода на разговора инж. Васил Василев очертава тревожна и все по-разпознаваема картина за българската природа – резултат от начина, по който се прилага Общата селскостопанска политика:

„Наблюдаваме изключително интензифициране на земеделската дейност, масово използване на препарати и загуба на естествени местообитания. След прибирането на продукцията се оказваме пред една пустиня от гледна точка на биоразнообразието.“

Тази „пустиня“ не е метафора, а реалност – липсата на синори, диви растения и постоянна растителност постепенно лишава дивеча от храна и укритие, а цели територии губят способността си да поддържат живот.

Пестициди извън контрол

Към този процес се добавя и друг сериозен риск – неконтролираният внос и употреба на препарати за растителна защита. Инж. Василев поставя темата ясно:

„Внасят се забранени препарати от трети страни, които са по-евтини и затова се използват, въпреки риска.“

Последствията не са абстрактни. Става дума за реални случаи на отравяния и замърсяване на околната среда, както и за все по-тревожни сигнали от научните среди:

„Установени са над 35 пестицида при пчели – проблем, който засяга целия свят.“

Възможен баланс – но при ясни правила

В отговор Даниел Петров поставя акцент върху другата страна на проблема – икономическия натиск върху земеделските производители:

„Голяма част от земеделците са принудени да използват такива препарати, защото алтернативите са скъпи и не винаги ефективни.“

Така разговорът преминава от търсене на виновни към търсене на решения. Като възможен подход се очертава идеята в определени райони да се субсидират площи, които да останат необработваеми и да служат като естествени местообитания – опит за възстановяване на изгубения баланс.

Зелената енергия – новото предизвикателство

Втората ключова тема в разговора извежда на преден план друг процес със сериозно въздействие – ускореното изграждане на възобновяеми енергийни мощности.

Според инж. Васил Василев:

„Имаме стотици примери за изсичане на гори и унищожаване на местообитания заради изграждане на фотоволтаични паркове.“

Така зелената енергия, замислена като решение, започва да се превръща в нов източник на напрежение. Унищожаването на местообитания, прогонването на диви животни и рискът за птиците при ветрогенератори очертават реална заплаха за природния баланс.

30 000 хектара – цената на прехода

В този контекст особено силно прозвучава мащабът на планираните промени:

„Над 30 000 хектара трябва да бъдат превърнати във фотоволтаични и енергийни паркове.“

Тази перспектива поставя логичния въпрос – може ли енергийният преход да се случва без да компрометира биоразнообразието?

Категорична позиция срещу застрояването на земеделски земи

Даниел Петров заявява ясно позицията си по този въпрос:

„Изграждането на фотоволтаици върху земеделски земи трябва да спре. Мястото им е върху покривите, не върху нивите.“

В тази посока са правени и законодателни опити, включително предложения за мораториум, които обаче не срещат необходимата подкрепа.

Компромисният вариант за зелената енергия

Като възможен баланс се очертават агрофотоволтаиците – по-малки инсталации, съобразени с природната среда:

„Това са малки инсталации за собствено ползване, които могат да съществуват без да нарушават екосистемите.“

Практиката показва обаче, че интересът към тях остава ограничен – най-вече заради по-строгите изисквания към инвеститорите.

Законът изостава, щетите растат – среща с ПГ „Възраждане“ (Част 1)

Заключение

Разговорът ясно показва, че процесите в земеделието и енергетиката не могат да бъдат разглеждани изолирано. Интензифицираното земеделие вече поставя под натиск биоразнообразието, а паралелно с това бързото разрастване на възобновяемите енергийни източници допълнително задълбочава този натиск.

Така два ключови сектора, призвани да бъдат част от устойчивото развитие, започват да се превръщат в рисков фактор за природата, когато липсва достатъчно балансиран подход.

Общото послание, което се откроява, е ясно – необходими са решения, които да съчетаят икономиката, енергийния преход и опазването на природата, без нито един от тези елементи да бъде за сметка на другия…

Последвайте ни във Фейсбук!