Бракониерството без последици: време е законът да защити дивеча и хората, които го пазят

В началото на 2026 г. Съюзът на ловците и риболовците в България стартира обществената кампания „Избори на прицел“. Целта ѝ е проста, но важна – да постави на дневен ред проблемите, които засягат управлението на дивеча, опазването на природата и справедливото прилагане на закона в българските гори пред бъдещите народни представители. Ловната и риболовната общност в България е една от най-големите доброволни мрежи за грижа за природата. Десетки хиляди ловци инвестират собствен труд, средства и време в подхранване на дивеча, поддържане на местообитанията и регулиране на популациите по научно определени квоти. Но тези усилия често се оказват безсилни срещу един сериозен проблем – бракониерството и усещането за безнаказаност сред нарушителите. Все по-често случаите на незаконен лов показват не просто нарушения, а провал на системата за контрол и санкции.

Законите срещу бракониерството са остарели

Един от най-сериозните проблеми е, че наказанията за бракониерство практически не са променяни от десетилетия. Размерът на глобите и санкциите е определян в период, когато обществените и икономическите реалности са били съвсем различни. Днес глобите, които често варират в рамките на няколкостотин лева, нямат реален възпиращ ефект. Ефективните присъди са изключителна рядкост, а в повечето случаи и административните санкции също не се прилагат. В резултат на това бракониерството продължава да бъде сериозен проблем, който засяга не само дивеча, но и доверието в институциите.

Един показателен случай от ЛРС – Монтана

Случаят в Монтана е показателен за добра координирана реакция между ловци, служители на държавните институции и полицията, но и за липсата на ефективно наказателно преследване и санкциониране на нарушители.

Ситуация като по филмите

Вечерта в ловностопански район на ЛРД -Горна Лука е забелязан джип, който навлиза по черен горски път към местност, където по това време не се провежда законен лов. Подаден е сигнал, включително и на телефон 112. Към района се насочват представители на ловното сдружение и служители на Регионалната дирекция по горите – Берковица, които изпълняват контролните си функции по Закона за лова и опазване на дивеча. Малко след това от гората се чуват последователни изстрели. След изчакване в тъмната част на денонощието от района се спуска джип без включени светлини.
При спирането и проверката на автомобила са установени лица, които превозват два убити сръндака, поставени в чували, заедно с оръжия и ловно оборудване. Независимо че сигналът е подаден своевременно, че има свидетели, че институциите реагират и че убитият дивеч е открит непосредствено след изстрелите, случаят в крайна сметка не води до ефективна санкция – нито наказателна, нито административна.

Без последствия за задържаните

Според постановлението за прекратяване на досъдебното производство прокуратурата приема, че не са събрани достатъчно доказателства, че конкретните лица са извършили самото отстрелване на дивеча. Разследването е било образувано за престъпление по чл. 237, ал. 1 от Наказателния кодекс – незаконен лов. За да бъде доказан този състав, според прокурора трябва да бъде установено по безспорен начин кое лице е произвело изстрелите, довели до убиването на животните. В случая при проверката са установени два убити сръндака, оръжия, лица, които ги превозват, както и свидетели, които са чули изстрелите и са проследили автомобила от района на стрелбата.

Въпреки това прокуратурата приема, че тези обстоятелства не доказват категорично кой именно е произвел изстрелите. Поради тази причина е направен извод, че липсват достатъчно доказателства за престъпление по чл. 237 НК и наказателното производство е прекратено В постановлението е посочено също, че материалите се изпращат на Регионалната дирекция по горите – Берковица, която е компетентният орган по Закона за лова и опазване на дивеча за налагане на административни санкции. На практика обаче, до административна санкция също не се стига, тъй като след като не е доказано кой е извършил отстрела, не е установено лице, което да носи административнонаказателна отговорност. Така се стига до ситуация, при която наказателното производство е прекратено, административно наказание не е наложено и реална санкция за случая не следва.

ЛРС-Монтана – Задържаха бракониери, убили два сръндака

Юридически проблем в логиката на решението

Дори да се приеме тезата на прокуратурата, че не може да се установи по безспорен начин кой точно е произвел изстрелите, това не изключва възможността за административна отговорност по Закона за лова и опазване на дивеча. Законът санкционира не само самото незаконно отстрелване на дивеч, но и притежанието, транспортирането и придобиването на дивеч без съответните документи и разрешителни. В конкретния случай при проверката са установени лица, които превозват два убити сръндака в автомобил, заедно с ловно оръжие и оборудване, непосредствено след като в района са чути изстрели.

Налице е фактическо владение върху дивеча и транспортирането му без доказано законно придобиване. Именно тези обстоятелства по принцип представляват самостоятелно административно нарушение, независимо дали може да бъде доказано кой точно е произвел фаталния изстрел. В този смисъл липсата на доказателства за извършителя на отстрела не би следвало автоматично да води до липса на всякаква отговорност, когато са налице данни за незаконно придобит и транспортиран дивеч. Точно тук възниква и основният обществен въпрос, който поставя ловната общност – как е възможно при установен убит дивеч, оръжие и лица, които го транспортират, да не последва нито наказателна, нито административна санкция.

Демотивираните пазители

Председателят на ЛРС – Монтана Спасимир Спасов описва ситуацията с горчива ирония:

„Две сърни в джипа, карабините са там, трофеите са там – но се оказва, че това не е доказателство. Излиза, че някой трябва да върви след бракониерите и да ги снима в момента на стрелбата.“

Подобни случаи имат много по-широк ефект от един конкретен инцидент. Ловците, горските служители и доброволците, които участват в борбата срещу бракониерството, рискуват много – често се изправят срещу въоръжени хора в труднодостъпни райони и при липса на достатъчна защита.

Когато след подобни операции няма никакви последствия, логичният въпрос, който си задават местните е: защо изобщо да се рискува?

„Хората губят мотивация да се занимават с бракониерите. Някой се грижи за животните, инвестира време и средства, а друг идва, стреля и се чувства напълно безнаказан.“

Какви промени са необходими

Случаят от Монтана не е изолиран. Той е един от многото примери, в които бракониерството остава без реални последствия. Именно затова е необходима сериозна промяна в законодателството и в начина, по който се прилагат законите.

На първо място са нужни по-тежки и реално възпиращи санкции. Глобите и наказанията за бракониерство трябва да бъдат актуализирани спрямо днешните условия, така че незаконният лов да носи реален риск за извършителите.

На второ място е необходим по-ефективен контрол и по-добра координация между институциите – ловните сдружения, горските структури и органите на реда.

Случаят показва, че когато тези структури работят заедно, бракониерите могат да бъдат установени. Но усилията им губят смисъл, ако законът не позволява ефективно наказание.

Не на последно място е необходима ясна законова защита за хората, които се борят с бракониерството – ловци, горски служители и инспектори. Те често се изправят срещу въоръжени нарушители и рискуват собствената си безопасност в защита на дивеча и закона.

Бракониерството не е просто нарушение на ловните правила. То е престъпление срещу природата и срещу труда на хилядите хора, които се грижат за дивеча. Ако държавата не реагира решително, безнаказаността ще продължи да подкопава усилията за опазване на българската природа.

Последвайте ни във FACEBOOK!