„Кабиюшка кория” – Ето къде ще се проведе Националният събор
СЛРД „Сокол“-Шумен отново ще домакинства Националния ловен събор след не чак толклва далечната за нашата дългогодишна история 1996 г. Тогава в града заседава конгрес на Националнаталовна организация. Сега е ред на 14-ия събор на НЛРС-СЛРБ, който се свиква под мотото „125 години посветени на дивия свят“. Събитието е насрочено за 17 юни в м. „Кабиюшка кория“, която се намира в съседство с историческата и природнозащититена местност „Кабиюшка могила“.
Още по римско време тук е имало пътна станция и селище. Днес най-близкото село е Коньовец, разположено върху вододелно възвишение между реките Мътнишка и Каменица (двата основни потока на Провадийската река). На 2 км югозападно от селото е открито и землено укрепление. Там се намира стратегическата могила Кабиюк, върху която са били изградени насип и ров. В момента валът е висок около 1 метър, а ровът е широк около 2 м и това е едно от трите землени укрепления, разположени в триъгълника Кабиюк-Плиска- Станата (до гр. Нови пазар).

В този район се намират най-значимите паметници, свързани със създаването на българската държава и формирането на българска народност, книжнина и култура: първите столици Плиска и Преслав, култовият център Мадара, аулът на хан Омуртаг и др.
След падането на Втората българска държава районът остава със стратегическо значение за османците с множество укрепления (табии). В Руско-турската война през 1828-1829 г. някои от най-важните военни действия се водят именно тук. Укрепленията са били обсадени от руската армия ,командвана от Пьотр Витгенщайн. Османците си вадят изводи от тази война и през 1864 г. русенския валия Мидхад паша създава коневъдно стопанство Кабиюк (името идва вероятно от Кая бююк – от тур. голям камък, или от Каба бююк – голяма поляна). Чифликът с военен конезавод възниква на 1 км североизточно от голямата могила. Теренът е богат на чиста вода и пасища, върху които се отглеждат арабски и персийски породи кобили и жребци. Покровител на Кабиюк става самият Мидхад паша, тогава валия на Дунавския вилает, а по-късно – велик везир. Построени са 7 конюшни и казарми за над 100 войници. Броят на конете е бил над 1000 – предимно за армията, но и за изпитания, състезания и др. По време на Руско-турската освободителна война през 1878-1879 г. отстъпващата турска армия евакуира със себе си всички коне.
Така Освобождението на България заварва конезавода празен. Първите опити за възстановяването му от българската държава датират от 1883 г. Заслугата за това е на княз Александър Батенберг и на тогавашния министър на финансите Григор Начович. Князът избира територията на конезавода и за изграждането на своя лятна резиденция, построена в готически стил.
Именно тук княз Александър подписва декрета за Съединението на Княжество България с Източна Румелия на 6 септември 1885 г. Днес в Музея на коня се пазят негови документи и вещи, сред които и сабята му. Запазена е и каляска на цар Фердинанд, който също обичал да посещава района.

Под българско управление в Кабиюк се правят опити за подобряване на местни породи коне, впоследствие са купени животни от Русия, за да се развъждат главно за нуждите на армията. Начинанието обаче се оказва неуспешно и през 1887 г. заводът дори е закрит за кратко, за да бъде възстановен през 1894 г. Оттогава до днес работи без прекъсване. През 1934 г. старите конюшни са съборени и започва модернизация на стопанството. Изграждат се нови конюшни, административни, стопански и жилищни сгради, баня, хлебопекарна, читалище, църква, прекрасен парк и други обекти. От старите сгради е запазена единствено резиденцията на Батенберг. Днес в Кабиюк функционира и Музей на коня, построен и уреден от ветеринарния лекар д-р Рачо Рачев и открит през 1987 г. от Пенчо Кубадински.
Към настоящия момент Държавно предприятие „Кабиюк” в с. Коньовец разполага с 3000 ха земя, две трети от които е обработваема. Отглеждат се всички култури, необходими за фураж на селскостопанските животни – коне, крави, овце и свине, част от които племенни и редки породи. Останалата една трета от територията са пасища.
„Кабиюшка могила” е защитена местност за опазване на степната растителност. Представлява земно възвишение, част от природо-археологическия резерват върху площ от 47,5 ха. Според ботаниците това е най-добре запазеното находище на степна растителност в страната.

В местността виреят на 200 тревни и храстови видове, по-характерните от които са руска самодивска трева, нисък бадем, пролетно котенце, пролетен горицвет, дребна перуника, жълт равнец, конски босилек и др. Мястото е уникално и с това, че видовото разнообразие е различно на всеки скат на могилата.
В миналото на Кабиюшка могила са правени полеви изпитания на местни гончета за лов на див заек, като са наблюдавали как работят от върха на могилата и са селектирани. Ловностопанският район, стопанисван от дружината в с. Коньовец към СЛРД „Сокол“-Шумен, се характеризира с разнообразие на дивеч – предимно див заек, яребица и фазан. Срещат се и сърни. Районът предлага прекрасни условия за мигриращия дивеч – пъдпъдък, гургулица, гривяк.

Архив
Категории
Подобни новини
Връщат поправителния изпит за кандидат-ловци
Кандидат-ловците, които не са издържали или не са се явили на изпит за придобиване на право на лов, да могат да се явят на друга дата п...
Горски служител задържан за бракониерство
27-годишен мъж от Тетевен е бил задържан за срок до 24 часа в Районното управление на полицията в гр. Угърчин след спецоперация и прове...
Ловджийка от ЛРС-Троян отстреля 217-килограмов глиган в Старо село
Впечатляваща ловна слука беляза почивния ден за Ловно-рибарска дружинка Старо село. Кристина Боева отстреля трофеен мъжки екземпл...
Благородни елени бяха преселени в района на Източните Родопи
Тези благородни елени идват от Центъра за защита на животните и природата в град Добрич. За отбелязване е, че животните са ...
Съдебно решение спира лова на територията на цяла Сицилия
С решение от 30 октомври 2026 г. Регионалният административен съд на Сицилия (TAR) в Палермо отмени изцяло ловния календар за сезон 2...
Васил Василев: Ловът е под заплаха! Само обединени ще го защитим
Ловът в България е под засилващ се натиск, а ловната общност ще запази позициите си само ако остане обединена. Това е основното послани...
ЛРД-Царски извор – Стар глиган си намери майстора в „Четал дере“
Петото точно попадение в актива на дружина Царски извор, към ЛРС-Стражица, не е какво да е, а стар глиган с трофейни зъби за златен мед...
Цюрих планира промени в ловното законодателство заради щетите от диви животни
Кантонът Цюрих планира нови промени в ловното си законодателство само три години след реформата през 2023 г. Причината е, че въведенит...


