Къде отиват парите на ловците – коментар на председателя на НЛРС-СЛРБ инж. Васил Василев (ВИДЕО)

По повод увеличаването на вноската за стопанисване на дивеча за 2023 г. с 10 лв. председателят на НЛРС-СЛРБ инж. Васил Василев коментира как се разпределят парите на ловците от таксите, които те ежегодно заплащат.

Първата такса е за членския внос, с която се удостоверява членството на ловеца в неговото ловно-рибарско сдружение. Средствата остават изцяло в сдружението и с тях то получава възможност да извършва своята дейност.

Втората такса е заплащането на стойността на държавния ловен билет, която е може би една от най-високите държавни такси – 15 лв. Тези средства отиват директно в държавния бюджет, като логиката е, че дивечът е държавна собственост, т.е. на всички български граждани, но дивечовите популации се ползват само от ловците.

Третата такса е за разрешителното за лов и без значение дали е за едър, дребен или мигриращ дивеч, всяко разрешително има определена цена. Цените се определят всяка година със заповед на министъра на земеделието и горите.

Средствата се разпределят по следния начин – 49% остават в ловното сдружение, 30 % постъпват по сметка на Изпълнителната агенция по горите и съответно в държавния бюджет, а 21% отиват в Националното ловно-рибарско сдружение.

Парите за Съюза се събират в самостоятелна сметка за дивеч за разселване. Средствата се управляват от комисията по ловно стопанство към УС на НЛРС-СЛРБ и в нея има представители на МЗХГ, ИАГ, МОСВ, на регионалните дирекции по горите, специалисти по ловно стопанство, учени от ЛТУ и Института за гората към БАН.

Националната програма за разселване на дивеч на НЛРС-СЛРБ функционира вече 18 години, в нея всъщност постъпват тези 21% от издадените разрешителните за лов. Програмата осигурява допълнителни количества дивеч за разселване на базата на подадените заявки от ловно-рибарските сдружения.

И така стигаме до вноската за стопанисване на дивеча, която беше въведена през 2008 г. с промяна в Закона за лова. Тя се заплаща едновременно с членския внос и в момента 70% от нея остават в ловно-рибарските сдружения за покриване на разходите по ловностопанските дейности. Сдруженията имат право да ползват от тези средства за назначаването на ловен надзирател по охраната на дивеча и съответното материално обезпечаване на тази дейност.

Останалите 30% в момента постъпват отново по сметката на ИАГ и съответно в държавния бюджет, нещо което не би трябвало да е така. Защото това не е данък, не е такса или някакъв акциз, които държавата събира.

До 2012 г. горските стопанства бяха длъжни да охраняват ловните райони, но след промяна в ЗЛОД те вече имат само контролни функции, така че тези средства вече не се използват целево. Ето защо, усилията на НЛРС-СЛРБ са насочени към връщането на всички средства от тази вноска в ловно-рибарските сдружения, тъй като законът постановява те да се изразходват за шест конкретни дейности, а държавата в момента не извършва нито една от тях.

Увеличението на вноската за стопанисване на дивеча за ловците е обосновано от актуалната действителност. Това увеличение е постепенно – в продължение на 8 години бе 50 лв., през миналата година бе увеличена на 80 лв., а за 2023 г. ще е 90 лв. Средствата от нея подпомагат сдруженията в техните ловностопански мероприятия, а намаляването броя на ловни излети от групов лов на дива свиня заради разпространението на АЧС драстично редуцира приходите на сдруженията от разрешителни за лов. Освен това, през тази година се отчита и необичайно високата инфлация, която оскъпява фуражите и другите материални разходи за подхранване на дивеч.

Вноската за стопанисване на дивеч е средството, чрез което може да компенсира затрудненото финансово състояние на ловно-рибарските сдружения, за да изпълняват те пълноценно задълженията си по стопанисването на дивеча.

Вижте подробности от коментара на инж. Василев по тези теми в предоставения по-горе видеоматериал.