Кълването на каракудата калява търпението

Слънцето вече напича – в началото на деня приятно, а по-късно може да стане и жестоко. Жегата напира и наоколо всичко се е укротило. Плувката също стои безмълвна от дълго време, без да показва каквито и да е признаци на живот отдолу. Само близките шавари току се поклащат от лекия полъх и пак всичко утихва.

Тази картина може да е продължителна, може да предизвика отегчение и даже апа­тия у риболовеца. Но ето, че антенката леко трепва, за миг се навежда и после бързо се връща в познатата позиция. Минава минута- две-три в покой и връхчето пак се смалява, а сякаш даже се опитва да поеме встрани. И пак спира!

Това е типичното лятно поведение на ка­ракудата. Истински тренажор за търпение. Не бързайте да засичате още с първото мръдване! Нека опита примамката, нека я подуши добре. Ако й хареса, ще я налапа.

Ще дойде време плувката да потегли уверено. Може да е плавно надолу, може и да поеме встрани. Търпението ни най-после е възнаградено.

Чак сега е време за засичане

Преждевременната реакция, докато рибата само опипва вкусотията, най-вероятно ще я прогони, без да може куката да влезе в действие.

Описах по-подробно един типичен епизод от летния ри­болов на каракуда на плувка. Искам да подскажа на по-нео­питните риболовци, че трябва да са пределно търпеливи, да изчакат подходящия момент и тогава да реагират със за­сечка. Е, сигурно пак ще има и пропуски, но това е нормално.

През лятото рибите са мнителни

и проявяват капризи. В есенни дни каракудата също редува периоди на засилена активност с продъл­жителна апатия. Ако на ранина покажат някакво настроение, с напредване на деня неминуе­мо ще последва спад или дори тотален отказ от каквито и да е предизвикателства. Но пък така ще се научите да реагира­те адекватно при всяка ситуа­ция. Дори може да се наложи продължително очакване, до­като „влезе в час”. Тръгнат ли обаче да се хранят целенасо­чено, тогава

церемониите по проучването на примамката

се скъсяват, даже е възможно напълно да се пренебрегнат.

Понякога каракудата по­казва нетипична енергичност. Ако плувката изчезне, без ка­квито и да е предварителни индикации или тръгне уверено встрани, няма какво да се уму­ва – рибата просто „плаче” за засичане. Такова поведение е характерно най-вече за про­летния сезон, когато продъл­жителното зимно изтощение и нуждата от енергийни запаси прави рибите особено агресив­ни. Все пак, типичните маниери на каракудата през по-голяма­та част от активния сезон се ха­рактеризират с флегматичност, тромавост, търпеливо проучва­не на всичко, което би могло да се приеме като храна. По-под­вижни са дребните каракудки, които не се влияят чак толкова от времето или околната сре­да, но към тях интересът не е голям дори и от начинаещи въдичари.

От друга страна, залагайки на каракуда ще имате

реален шанс за среща с едра риба

Дори на неголям водоем с ограничена водна площ, къде­то преобладават дребосъци, ще се примами и нещо по-со­лидно. Една 500-600-грамова каракуда, особено ако е за­качена на близка дистанция (съпротивата при вадене от го­лямо разстояние бързо я умо­рява), ще създаде незабрави­ми емоции за всеки начинаещ рибар, каквито не биха могли да осигурят нито слънчевки, нито уклеи или бабушки.

След като калите търпение­то си при улов на каракуда в различни ситуации, може да мислите и за подобряване на рефлексите, което би станало например в речна обстановка. Кефал, мряна или скобар са подходящи обекти за такива практически занимания. Там обаче трябва съвсем друг пох­ват в риболова…

Динко ДИНЕВ

Посетете нашата Фейсбук страница