Кърлежи убиват приплоди на сърните, нужно е обезпаразитяване

Завишена смъртност при приплодите на сърната в района на долното течение на българския участък на река Дунав, отчитат местните ловци.

„През последните две години наистина регистрираме намаление на популацията на сърна в нашия ловно-стопански район”, потвърди за SLRB.BG председателят на Ловно-рибарско дружество „Сокол” – гр. Тутракан д-р Димитър Стефанов. „ Смъртността при приплодите е много висока и те не могат да достигнат полова зрялост. За мен причината е в ектопаразитите по сърните”, обясни д-р Стефанов, който е доктор по ветеринарна медицина.

Вследствие на меките зими през последните 2 години кърлежите не могат да достигнат онзи минимум, който да не застрашава с инвазията си дивеча. Знайно е, че този паразит допринася за около 50 различни по вид и степен на застрашеност за живота заболявания.

Съвсем отделен е добре познатият факт, че с кръвосмученето си те изтощават организма. Още повече, когато става въпрос за неукрепнали още физически приподи. Те се заразяват с кърлежи от майката и още в бозайния период умират.

„Срещаме сърни без ярета или в най-добрия случай с едно яре, а това не е нормално.”,  алармират ловците. Те са категорични, че трябва да се предприемат спешни мерки по обезпаразитяване на сърната.

Д-р Стефанов е уверен, че има достатъчно и ефикасни ветеринарно-медицински препарати, с които да се противодейства на кърлежовата напаст. Трябва  Съюзът на ловците и риболовците в България да вземе адекватни мерки и да натовари дружинките с елементарни отговорности до решаването на проблема и спасяване на популацията на сърната.

Странджа е ендемична зона за лаймска болест, кримска хеморагична треска и ку треска. За местните ловци предаваните от кърлежи инфекции по дивите животните не са нещо необичайно.

„Много  е трудно е да се направи статистика за броя на поразените от паразитите животни. А причината за това е следната: Плътността на хищника е толкова голяма, че буквално още същата вечер животното изчезва“, каза Невен Каравасилев, специалист по лова в ЛРС “Лебед” –  Бургас.

Средствата за обезпаразитяването на дивеча са част от ловно-стопанските мероприятия на всяко ловно-рибарско сдружение. В случая с щетите, които кърлежите нанасят на популацията на сърната, като убиват нейните приплоди още преди те да са достигнали полова зрялост, третирането с ветеринарномедицински препарати е задължително. 

Ако знаем, че дивата свиня и еленът са си изградили сами начини за освобождаване от външните паразити, то трябва да сме наясно, че на сърната трябва да се помогне. Дивата свиня и еленът се калят и така по чисто механичен път отстраняват напъплилите я паразити. Сърната  е животно, което не се каля и на практика е беззащитно пред външни паразити.

Затова на определени места, където се подхранва дивечът или има солища, дружинките трябва да поставят солеви брикети, в които има противопаразитни препарати. Така не само от външните паразити /кърлежите/, но и от всички ектопаразите /и от глистите и тениите/ може да бъде спасена сърната.

Това на първо четене препоръчват специалистите и то е по възможностите на всяко една ловно сдружение. Цената на вносителя е 16 лева за 10 кг. брикет без ДДС.

По темата потърсихме мнението и на д-р Румен Каров, ветеринарен лекар във фирма „Сокол-БЛРС” ЕООД

• Какво се случва с едно новородено диво животно, когато го нападнат кърлежи, д-р Каров?
• То може да умре или да бъде изядено. Кърлежите заразяват с вирусни  болести и при силна опаразитеност да предизвикат кърлежова парализа. Такова животно става неадекватно, губи ориентация и бива изядено бързо от други животни в гората. Така заразата още повече се разпространява. Кърлежите могат да причинят  и хеморагия и анемия, когато заразата е с  протозойни /вътреклетъчни паразитни/ болести, Тези заболявание също обезсилват новороденото и то става жертва.
• Кои диви животни могат да станат жертва на опасните насекоми?
• Знаете, че ухапването от кърлеж не е безопасно и за хората. Затова при случай на ухапване задължително се търси лекарска помощ. Сред дивечовия свят  най-много страдат муфлоните. Когато пролетта е топла и влажна опаразитяването плъзва по-рано и продължава до късна есен. Разгаря се с пълната си сила през лятото.
• Как трябва да се борим с тази напаст в дивата природа?
• Не е лесно, защото дивото животно трудно  може да бъде „изкъпано” с ветеринарномедицински препарат, например. Борбата с кърлежите по дивите животни трябва да е системна – да се третират заразените райони няколко пъти годишно. И това трябва да се повтаря няколко години подред. Трябва да се извършват и мелиоративни мероприятия в местообитанията на дивите животни. С промяната на климата и увеличаване на температурите тези, вече добре адаптирани по нашите полета, насекоми сега пренасят повече опасни тропически болести, като кримска хеморагичн треска, ку треска и лаймска болест.

Лалка Кипрова

Анелия Славейкова

Посетете нашата Фейсбук страница