Кои са най-големите предизвикателства пред ловната общност?

Най-големите предизвикателства пред лова и ловната общност набеляза Управителният съвет на НЛРС-СЛРБ на свое заседание в Хисаря като част от подготовката на Мандатната програма на организацията до 2025 г. Разделени на 4 работни групи, членовете на УС идентифицираха проблемите и като заплахи, и като възможности за въздействие в посока, благоприятна за дивеча и лова.

Сред най-големите предизвикателства се очертават негативните последствия от АЧС и драстичното намаление на популацията от дива свиня; нуждата от подобряване на качеството и оцеляемостта на разселвания дребен дивеч от страна на ловните сдружения посредством адаптация и доотглеждане; Общата селскостопанска политика на ЕС и свръхинтензивното земеделие с всички произтичащи от това последствия за промяна и унищожаване на местообитанията; незадоволителното състояние на контрола и охраната на дивеча и рибата; агресивното поведение на някои неправителствени организации, стигащо до оспорване на правото на лов в България.

Не бяха подминати още понижаващата се култура (обща и ловна) и образователния статус на новите поколения ловци, а също и демографската картина в страната. Или както беше констатирано в една от работните групи – обезлюдяването на малките населени места и миграцията към няколко големи градове в страната ограничава дейността на ловците на терен и все повече ги превръща  от стопани в ползватели на дивеча. Това налага търсенето на по-професионални модели за управление на ловностопанските дейности.

Заплаха за ловната общност са и зачестилите искове към сдруженията от страна на земеделски производители за щети, нанесени от дивеча.

В разработваната Мандатна програма приоритет ще бъде Националната ловна организация да отстои ролята си на основен партньор на държавните и международните институции в областта на лова, опазването на дивеча и местообитанията му. Нещо повече – след като в предишния мандат НЛРС-СЛРБ стана член на най-голямата световна природозащитна организация IUCN, сега Съюзът  си поставя амбициозната цел ловът в България да бъде защитен и признат от ЮНЕСКО като част от нематериалното културно наследство в страната, като национална традиция, уникална форма на общуване с природата и основен инструмент за управление на популациите на диви животни.

Други основни приоритети ще бъдат съхраняването и обогатяването на биологичното разнообразие в страната с разписани конкретни задачи и дейности; популяризиране на дейността на НЛРС-СЛРБ и приноса на всеки ловец в тази посока; разработване на Етичен ловен кодекс с цел да бъде развита и обогатена ценностната система на българския ловец; възпитание на ловна и риболовна култура у подрастващите; категорично разграничаване на НЛРС-СЛРБ от незаконното и негативното в лова.

С цел развитие на любителския риболов в системата на Съюза ще бъде разработена Национална програма за поддържане на устойчиво биоразнообразие на ихтиофауната във водните обекти, стопанисвани от сдруженията. Ще се засили и работата с децата чрез възобновяване на инициативите за летни рибарски училища. Ще се предприемат и действия в посока държавата да изпълни поетия още преди 12 години ангажимент за предоставяне на управлението на рибните ресурси в големите водоеми на общности от риболовци, каквито са и сдруженията от системата на НЛРС-СЛРБ.

Очаква се Мандатната програма да бъде приета от Общото събрание на НЛРС-СЛРБ, което бе насрочено за 23 юни в София.

В момента в Хисаря се провежда и Национално съвещание на НЛРС-СЛРБ с председателите, ръководителите и специалистите в ловно-рибарските сдружения по проблемите на стопанисването на дивеча.

Очаквайте още подробности

Посетете нашата Фейсбук страница