Коментар за ловния сезон на дива свиня в сдруженията от Габрово и Трявна

Живко Жеков, специалист по лова ЛРС-Габрово: ТРЯБВА ДА ПОЛЗВАМЕ ДИВАТА СВИНЯ ПРАВИЛНО

„Ако продължаваме да избиваме всичко, което тича в гората, ще има още дълго да чакаме популацията на дивата свиня да се възстанови, както преди епидемията от АЧС” – каза специалистът по лова на ЛРС-Габрово Живко Жеков.

През сезона той лично е пропускал два пъти повече от две диви свине да минат пред него, без да им стреля.

„Има много съвестни, корави момчета – ловци, много сдържащи се, които успяват да преглътнат и да не се поддадат на емоцията си от появата на дива свиня, без да натискат спусъка, но има и такива, които не пропускат.

Това е въпрос на етика и на една добре направена сметка, че ако не стреляш, догодина със сигурност ще има повече диви животни. Мисля, че трябва да се промени начинът на мислене на българския ловец, който е: Ако аз не го гръмна, ще го гръмне някой друг.

В Габрово тази година направихме така, че следващата популацията ще е също слаба. Достатъчно животни бяха отстреляни – общо 86 броя. Това са местни диви свине.

През годините всички казваха, че при нас прасета ще дойдат от юг, ще дойдат от север. На практика годините го показват, че ние трябва да съхраняваме много добре и да ползваме дивеча с мярка.

Колегите ловци трябва да го разберат, че дойде времето, в което малко повече трябва да обичат природата и дивеча. Ако тази година сме прекалили, то догодина няма да е по-добре.

Таксацията ще занижи плана за ползване, като имаме предвид, че  популацията ще се възстанови едва след 4-5 години. Малката популация на дива свиня доведе до слаб интерес към лова. Хората не излизат, както беше преди на лов.

Имахме указания да не се ползват зрелите женски и глиганите, а да се отстрелват повече приплоди. Но на терен, в много от дружинките, не се случи – отстрелват се свине, а се отчитат като мъжки приплоди или зрели екземпляри.

В дружинките има много справедливи, отдадени на лова хора, които носят на гърба си останалите. Тези, активните, се грижат за дивеча, организират ловностопанските мероприятия, подхранват, полагат грижи да задържат дивата свиня и другия вид дивеч.

При нас в Габрово доста дружинки вече възприеха вместо сено, да купуват люцерна, с която зареждат хранилките заедно със концентриран фураж за сърната и за благородния елен. Тази комбинация дава по-голям ефект при  животните, защото те много я обичат.

Накрая пак ще призова колегите: „Ловци, поспрете се, не гърмете. Нека сърчицето ви да трепне, като видите диво прасе.

Не стреляйте! Нека щадим дивата свиня, а не да я ползваме на всяка цена.

Когато ви излезе, вместо в нея вдигнете пушката нагоре. От това зависи бързото възстановяване на популацията и сбъдването на очакванията ни да достигнем онзи прираст от преди преди години.“ 

Мирослав Милев, председател на ЛРС-Трявна: СЕЗОНЪТ БЕ ЛЪЧ НАДЕЖДА

„Сезонът беше лъч надежда за нас, ловците, предвид ситуацията през последните два сезона. Животни има, и при това наблюдавахме голяма миграция – няма постоянна популация на място, но има голямо движение на животни. За разлика от предишни години, когато нямахме популация тук, но нямаше и миграция от други места.

Тази година, вижда се на камерите, обикалят хранилките, но не лягат на място. Това движение прави ситуацията доста по-обнадеждаваща занапред.

Дивите свине, които вдигахме, бяха сюрии от между 4 и 10 прасета. Видели сме само 1-2 големи глигана, като повечето бяха сюрии. Което е много добре. И другото хубаво е, че ловците пропускаха майките и стреляха приплодите.

 Което, както появата на прасетата, моралът и отговорността на ловците, са също обнадеждаващи. Сред тях са доста от младите ловци. Има лъч надежда.

Предишните два сезона отстрелът на дива свиня беше много малък. Миналата година беше почти никакъв на фона на последния, който сдружението завърши с 22 отстреляни диви свине.

Този сезон нямахме нито болни, нито преболедували, нито умрели диви прасета, което е много добре. Миналата година почти всички проби показаха, че прасетата са преболедували АЧС, като повечето бяха с антитела, т.е. ще преборят някак болестта. Но трябва може би пет години да минат, за да се оправят нещата. Сега сме на третата“ – дава надежди Мирослав Милев, който е ветеринарен лекар.

 Мариана Мандичева