Корморани и видри тормозят дунавската риба

Рибата в Дунав намалява и тази тенденция е безспорен факт. Ветерани рибари все по-често си спомнят за доброто старо време, когато са вадели пълни мрежи с дунавски шарани и всякакви други видове. Сега шаранът вече го няма. Правят някакви епизодични зарибявания, но това си е капка в морето. Изчезнаха и есетровите риби, сомове се хващат все по-рядко, другите хищници също драстично намаляха. Даже каракудата стана рядкост. В мрежите влиза морунаш и платика, и то предимно през по-топлата част от годината. Застудее ли, риболовът с мрежи приключва. Любителите риболовци също се тешат основно с морунаш и някои други дребни риби. Ако ще се хване някой едър амур, то обикновено е след няколко дни упорство и методично подхранване на мястото.

Големият християнски празник Никулден отново стана причина за тъжната констатация, защото рибарските мрежи се вадеха полупразни. Хората от крайдунавските селища също бяха принудени да купуват шаран със съмнителни качества на пазара, отглеждан от знайни и незнайни рибовъди. А те са свикнали да посрещат рибарския празник с дунавска риба. В днешни дни рибарството не е занаят, с който може да се изхранва човек, камо ли да поддържа по-голямо семейство. Вади се риба по-скоро за собствена консумация или като скромен допълнителен доход.

За глобалната индустриализация в Европа и у нас и негативните последствия върху голямата (за нас гранична) река си знаем. Замърсяването е факт, който никой не отрича. Но не е само то. Рибите сякаш привикнаха към това и оцеляват някак. Човешкият фактор оказва влияние и в други посоки: коригиране и укрепване на речните брегове, което води до унищожаване на типични местообитания и ограничаване на хранителната база. Хидросъоръженията им препречиха миграционните пътища, а наруши ли се естественото възпроизводство положението неизбежно отива на зле.

От друга страна, през последните години се явиха и други потребители на риба, които изглежда имат далеч по-големи възможности на консуматори, в сравнение с нас. Кормораните прииждат всяка зима и се застояват задълго по цялото поречие, особено в посока към делтата. Безчинствата им може да се наблюдават с просто око – цели ята се спускат дружно във водата и всяка птица излиза с риба в човката. Следва нова атака, и нова, и нова. Докато се заситят. На следващия ден процедурата е същата. Изчисления за загубите сега няма да правим, че цифрите наистина стават стряскащи. В студената вода рибите са с доста забавени рефлекси и стават лесна плячка на изкусните плувци, които на всичко отгоре са дарени от природата с остри и безпощадни клюнове. Захапят ли, пускане няма.

Гларусите са по-малкото зло, но и те правят каквото могат, за да натъпчат търбусите си с по-дребни риби. Не стига това, ами и видри се наблюдават по бреговете. И те се славят като изявени рибояди. Тяхната наглост е стигнала дотам да отмъкват рибата от живарници на рибари през нощта.

Е, при тази наистина тъжна картина няма защо да се чудим, че рибното богатство на Дунав се топи. И понеже сме първопричина да се стигне до такова обезрибяване, трябва да намерим начин да спасим живота в реката. С цената на всичко…