КУЧЕТО, ПУШКАТА, СЛУКАТА И …МОРАЛЪТ

Павлина ПАВЛОВА

Много пъти сме писали за морала и етиката на ло­веца и винаги по някакъв повод: добър или лош. И ако добрият се възхвалява, дава пример и възпитава подрастващите, то лошият се заклеймява с презумп­цията, че няма да има по­следователи и рецедивни действия. Често чувам от стари ловци, че техните дя­довци и бащи спазвали мо­ралния кодекс, който били наследили от предците си, затова отстрелвали опреде­лената бройка и без да им се нарежда, прекратявали лова, за да има дивеч и за догодина, пък и за поколе­нията да остане видът. Из­водът е: ловното възпита­ние е основно за това хоби. Всъщност един от изпитите за кандидат-ловци би тряб­вало да е ловна етика, мо­рал и култура, а не 2-3 въ­проса, посочени в конспекта и зададени между другото. Няма да забравя по този по­вод думите на Герги Шере­метев, директор на „Студен кладенец”: „В лова са важни кучето, пушката, но от го­лямо значение са моралът, етиката и културата, която аз слагам на първо място – това са човешки качества, които трябва просто да ги пренесеш в лова, защото са твърде важни за взаимоот­ношенията между хората.”

И ако всеки ловец си драсне няколкото етични постулата в телефончето, написани по-долу, и си ги повтаря от време на време, ще има съвсем друг миро­глед, пък и светоглед.

Ловният морал е зало­жен в темелите на Нацио­налната организация още при създаването й.

Ловният морал е задъл­жителен за всеки член на организираното ловно дви­жение.

Ловният морал диктува писания и неписания ловен кодекс, в който добрите дела са приоритет за всеки достоен член.

Ловният морал се про­явява в отношението на ловеца и риболовеца към природата, животните, дру­гарите, организацията и об­ществото като цяло.

Ловният морал е в осно­вата на доброволчеството и дарителството.

Идват светли празници и хората ги чакат с нетър­пение, но залисани в паза­руване, украси и партита, забравят за онези ближни, за които и празниците са сиви. Ако всеки от нас сло­жи акцент върху последния постулат на ловния морал, ще сътвори добро и за себе си, и за ближния в нужда. А и не бива да забравяме на­родната мъдрост: „Щедрата ръка не остава празна!”