Лин – Старият нов обитател на язовир „Огняново“

Аз съм от по-старото по­коление риболовци и помня онези далечни времена от късния социализъм, когато на язовир „Огняново“ ли­новете бяха в изобилие и даже се очертаваха основен вид риба. Другата масова риба бяха кефалите.

Тогава обаче рибарите прибираха безогледно всичко, що се хване на куката, включител­но и линчета-бебета по един показалец. То и контрол ни­какъв, и съзнание няма, та резултатите от това тотално изгребване нямаше как да се забавят. С времето

линовете намаляха

настаниха се други риби: бабушки, уклеи, по-късно се завъдиха каракуди. Го­воря за мирните обитатели, хищниците не слагам в този списък. Стигна се до период в ранните години на демо­крацията, в който забрави­хме за огняновския лин и го считахме за безвъзвратно загубен.

И аз бях сред големите почитатели на лин и мно­го жалех, че го погубихме с общи „усилия“. И много се зарадвах, когато преди 3-4 години ми се случи по вре­ме на плувкаджийски рибо­лов да закача едно линче, надрасло детска възраст и вече станало юноша (при­емете го като 100-грамова риба). Случайност или ня­какъв

светъл лъч надежда

Оказа се, не е случайност, а второто – надежда. Защо­то на следващата година и други колеги, посетили язо­вира, се похвалиха с хва­нати линове – къде бебета, къде поотрасли риби. И през това лято чувах такива гале­щи ухото новини.

Показват и снимки, виждам вече риби, които спокойно мога да на­река линове, а не линчета. Риби от половинка нагоре. Ще надхвърлят и кило, а някои сигурно вече са го на­правили.

Към края на август ми се отвори възможност за едно­дневен риболов и реших да отскоча до язовир „Огняно­во“, понеже не бях ходил там от пролетта.

Без да имам ка­квато и да е конкретна акту­ална информация. Ще отида да проверя на място какво е положението. Намерих си и компания, съсед се отзова на поканата ми и ето, че сме двама

на път за язовира

Аз съм с две въдици за плувкаджийски риболов – болонеза и директен телес­коп. Колегата има и фидер­ни въдици. Помня добрите стари времена, когато ловях линовете именно с такъв „камшик“ и затова го взех, нищо че не съм го ползвал отдавна.

С червеите като стръв (и бели, и торни) обаче има­хме проблем – нападаха на досадни слънчеви рибки и беше трудно да се отървем от тях. С болонезата влизам и по-навътре, на 4-5 метра, уж да се отърва от досадни­ците, но и там ме тормозят и ми ядат червеите.

Е, мина­вам на план „Б“, пробвах на сладка царевица, на жито, на троха. Извадих няколко каракуди от средна големи­на и сякаш се очертаваше с тях да спасявам риболова.

Намерих си една обособена просека между къделите от избуяла водна чума, къде­то спусках линията в отвес, но не до дъното.

Държах стръвта някъде на 2 метра, а отдолу бяха по-гъсти тре­ви и имаше още поне метър до дъното. Та в тази „дупка“ направих риболова за деня.

По обяд, когато караку­дите се отдръпнаха от на­пиращата жега и спряха да кълват,

дойде времето

на моите любимци. Два лина почти един след друг. Пос­ледва около час затишие и ето го още един – трети за деня.

По-натам вече ставаше прекалено горещо и не си струваше да се пържим на слънцето в следобедните часове.

Събрахме си бага­жа и си тръгнахме. Аз бях особено доволен, че моята разузнавателна мисия се увенча с успеха. Хванах три лина от средна големина, значи вече се са завърнали трайно. Нямах съмнения в това.

Старите-нови оби­татели на язовира, които преживяха какви ли не ка­таклизми през годините, но оцеляха. Дано ги пазим занапред, за да не се стига пак до критични ситуации, за каквито говорих.

Пламен Георгиев

Посетете нашата Фейсбук страница