Ловна фамилия с невероятна слука

Кузман ПЕТРОВ

С Димитър Марчев, председател на 38-а ловна дружинка в с. Сушица към ЛРС-Благоевград, се срещнахме на дружествения ловен събор в м. „Бачиново“ две седмици преди откриването на сезона за лов на дива свиня. Уговорихме се да разкажем за членовете на тази дружинка, които ловуват край границата с Македония.

Поводът се появи по-рано от плануваното. Още на втория редовен излет слуката споходи синовете на Димитър Марчев – Иван и Ангел, които ловуват заедно с баща си в същата дружинка. Ловната тръпка и закалка те наследствено и родово са приели първо от дядо си и след това от баща си. Традицията на потомствените ловци изисква не само продължение на стрелковите умения, но и на ловната култура. В това отношение позицията и разбирането на Димитър Марчев, който е и председател на областната организация на КТ „Подкрепа“ в Благоевград, са безкомпромисни. Добрият ловец се учи цял живот, уважава колегите си, спазва безапелационно ловната дисциплина, участва активно във всички ловностопански мероприятия на дружинката, грижи се за авторитета на организацията. Това са постулатите, на които Димитър Марчев е научил и продължава да учи синовете си. И едно неотменимо правило по време на ловен излет – да се учат и да уважават мнението на по-възрастните и опитни ловци в групата. А такъв в 38-а ловна дружинка е бай Владо Воденичарски, 83-годишен доайен на ловците в благоевградското сдружение, чийто опит и умения вдъхват респект и уважение към всичко свързано с лова. Той е истинският ловен тамада в района и неговото присъствие носи увереност в слуката.

Така се и получава. След задължителния инструктаж на отговорника по лова и разстановката, която прави бай Владо, още на първата гонка до 9.00 ч. на пусията на Иван Марчев се изсипват три диви свине. Изстрелите му повалят тригодишен глиган и седеммесечен приплод. Другият глиган се измъква от обсега на Иван, но попада на мушката на брат му Ангел. Резултатът е ясен. Един изстрел и класическият резултат три от три е налице. Групата единодушно взема решение ловът да приключи. Наистина рядък случай на ловна етика и пример за подражание. А колко ли други дружинки биха продължили с нарастващо настървение да правят още гонки в търсене на нови жертви… Пример, който показва, че ловният морал трябва да стои по-високо от ловната страст.

Междувременно слуката на мъжете от фамилията Марчеви се оказва чудесен подарък за тяхната майка и съпруга Нели, която има рожден ден. Това е специалната изненада, но не са забравени и другите подаръци за милия семеен празник. Майките и съпругите винаги заслужават подобни жестове – заради търпението и грижите.

Почерпката от трофейните глави на глиганите е повод ловците от групата да се съберат, повеселят, пошегуват и поиграят. А хорото задължително се води от бай Владо Воденичарски.