Ловна вечеринка на ЛРС-Плевен: Веселие до зори

Царинка ХРИСТОВА

Неусетно, след вълнения за слука или не, за птичия грип и забраната за ловува­не, ловният сезон приключи. Дойде време за оценка, за равносметка и за годишни­те събрания в дружините, но преди всичко това да се случи, трябва да минат лов­ните вечеринки. Тази годи­на плевенското сдружение проведе традиционния си ловен празник на 3 февру­ари. За събитието в града започва да се говори месец преди него. От няколко годи­ни желаещите да участват във вечеринката се увели­чават, но сега бе достигнат възможния максимум – 360 човека. Не че няма още кандидати, но просто няма заведение, което да побере повече от това. Във вече­ринката участват ловци от почти всичките 33 дружини на ЛРС-Плевен. Последните години идват гости и от съ­седните сдружения – Долна Митрополия, Гулянци, Лев­ски и Долни Дъбник.

От ранна вечер ловците заприиждаха в ресторанта на хотел „Ростов”. Някои дружини бяха направили само мъжки компании, а други бяха придружени от нежните си половинки. Мъ­жете бързаха да се похвалят с мезета от дивеч и домаш­но вино, а дамите, особено младите, бяха като канди­датки за конкурс.

Празникът бе открит от председателя на УС на сдру­жението Валентин Георгиев и председателят на Контрол­ния съвет на НЛРС-СЛРБ Ге­орги Тошев. С кратките при­ветствия официалната част завърши, за да отстъпи мяс­то на същинската част и не­търпеливите танцьори, които вече потропваха край дан­синга. Организаторите бяха подготвили голяма томбола с 2000 билета. Раздадени бяха стотици птици – фазани, диви патици и токачки, и мно­го ловни аксесоари и сувени­ри. Дивечът бе подсигурен от фазаново стопанство „Дрян” и ловните дружини в Опанец, Бохот, Ясен, Ласкар, както и от Самуил Митев, ловец от Гулянци. Големите награди в томболата бяха ръчно рису­ван ловен сервиз и картина на ловна тематика на пле­венския художник-анималист Сашо Златанов – Саке.

Както всяка година, така и тази имаше подсигурено диво прасе за наддаване. След добрата слука през от­миналия сезон наддаването не вървеше много бързо и тъкмо когато салонът се въл­нуваше коя дружина ще граб­не 150-килограмовия глиган, една дама извиси глас над всички. Госпожа Мария Хри­стова, съпруга на Асен Хри­стов от ЛРД-Новачене, дру­жина с голяма слука, направи изключително романтичен жест. Тя обяви най-голямата сума, спечели прасето и го подари на съпруга си.

Всичко това се случваше в кратките паузи, когато ня­маше музика. Оркестърът от гр. Славяново като че ли нямаше умора или просто изпитваше издръжливостта на танцьорите. Дансингът се оказа тесен за желаещите да танцуват. Хоратата се виеха на няколко места между ма­сите. Празникът продължи до късно през нощта, а за по-издръжливите – до рано сутринта.

Въпреки че традициите не са това, което бяха, лов­ните вечеринки се провеж­дат вече почти сто години и интересът към тях не стих­ва. Може би ръководствата на сдруженията в Плевен, Долна Митрополия, Гулян­ци, Долни дъбник, Левски и всички желаещи от близките общини трябва да помислят за един традиционен реги­онален ловен събор през лятото, на открито, който да събере ловците и техните семейства, за да няма не­доволни и за да бъде вечно ловното приятелство.