Ловни истории от Цариброд

Откъс от книгата “По ловджийски” на Петър Виденов. Издател е Народната библиотека „Детко Петров“ – Димитровград, в поредицата „Роден край”.

Първите писани сведения за организираното ловно движение в Царибродско и за съществуването на местното ловно дружество датират още от 1898 г. Това е годината, когато в София се провежда Първият ловен конгрес, в който участва и представител на царибродско сдружение.

За повечето жители от селата в края на XIX и в началото на XX век, но и много по-рано, ловът е имал значителна роля при осигуряване на прехраната.

Христо Вакарелски в книгата „Етнография на България” е записал следното:

„Към края на 19-ти век в Западна България горите били пълни с всякакъв дивеч, но селянинът се храни с чушки, с растения и колкото да се облажи, коли домашни птици, а дивите оставя обикновено на мира. Това прави не защото му е било забранено от някого…

Народът в този край и днеска гледа на лова като на работа на ленивци и на слободни. Видиш ли гумно, оградено без кош и кошара, а къщата пробита, да знаеш, че стопанинът им е авджия или малджия (т.е. ловец или иманяр).

Земеделецът мрази лова, обаче овчарят, пъдарят, говедарят, на които занятието е да ходят на полетата и по горите, не избягват лова, защото не им пречи на занятието”.

Сръбският историк М. Миличевич още през 1880 г. дава сведения, че във Висока (Стара)  планинабило съвсем обичайно явление селяните в гората да се срещат с мечки. В съседна Сичевачка клисура тогава от скала на скала свободно скачали многобройни диви кози.

Чешкият учен и славяновфил Константин Иречек,който обиколил южната част на Царибродско още през 90-те години на XIX век записал, че в областта на планината Руй и на север от нея, в голямата гора „Ветрен” и „Дебело Бучйе”, волно се скитали диви животни и зверове – лисици, вълци, рогачи, сърни, мечки, дори и рисове.

Но както е посочено в книгата „По долината на река Ерма” на д-р Спас Крумов Сотиров, с опустошаване на горите жизнените условия са били грубо нарушени, ерозията се засилила, което предизвикало влошаване на икономическото положение на населението, особено на животновъдството, а от друга страна отнели нужните жизнени условия за опазване на дивеча.

За кратко време настъпили резки промени във видовия състав на различни видове бозайници, птици и риби, така че днес вече не се срещат крупни зверове като мечки, рисове и елени.

Княгиня Мария фон Батенберг, сестра на първия български княз, в дневника си от 1884 г. e записала, че около Бела Паланка бродели много мечки: „В Бела Паланка живее един старик, който убил 99 мечки и се надявал още преди своя край да повали и стотната”.

Окръжният лесничей от Пирот Сава Драганович е записал през 1893 г., че общинският лесничей Джордже Пешич в село Топли дол, в местността „Груйин върх”убил огромен рис, а кожата му продал в Пирот за 10 динара. На същото място още през 1880 г. Пешич убил три риса.

Заради появата на хищници през 1901 г. Съюзното ловно дружество в Бабушница е приело решение за възнаграждаване на ловците и то: 4 динара за вълк, 5 динара за вълчица, 1 динар за лисица и 0,10 динара за чавки и врани.

По това време и дружеството от Бела Паланка награждавало ловци за убити хищници през лятото – 10 динара за мечка, 6 динара за вълк, 2 динара за лисица, 1 динар за язовец и 0,5 динара за пор. Заради увеличаването на хищния дивеч статистиката сочи, че през 1898 г. белопаланшките авджии са застреляли само 171 зайци, 11 яребици, по една дива патка и гълъб, 8 лисици и 10 свраки.

Съставът на Царибродското ловно дружество бил разнообразен. В него  влизали хора от различни съсловия на обществото – търговци, занаятчии, чиновници, лекари, учители, униформени, земеделци, селяни и други професии. Без оглед на своето обществено и материално положение те винаги били уважавани.

На 6 август 1898 г. в София се провежда първият учредителен български ловен конгрес. На него присъстват 79 делегати, представители на 66 ловни дружества в страната. Ловното дружество „Цариброд” е номер 62 в списъка, представлявано от П. Македонски.

Според разказаното от димитровградския ловец Ранко Иванов, Петър Македонски бил офицер и виден ловец, но същевремено и добър пчелар. Пчелинът му бил разположен близо до река Нишава над яза в местността „Къндина бара”. Тези сведения Ранко чул от прочутия стар ловджия Борис Ценков – Бора Бърка (1898-1981) от с. Бачево.

През март 1899 г. е утвърден и първият устав от Княз Фердинанд и министъра на търговията и земеделието Григор Начович. Върху тази основа през последвалите години се изграждат основите на Съюза на ловците и риболовците в България.

В периода до Първата световна война ловното дружество „Цариброд” създава и укрепва своите структури и въвежда законност в лова. Хазната на Царибродска община през 1902 г. между другото се пълни и от такси за издаване на ловни паспорти и други документи, свързани с ловджилъка.

Дейностите на сдружението и някои събития от лова отразява местният вестник „Нишава”:

„В село Държина на 8 октомври 1909 г., в поятата на Димитър Гогов, са удавени 40 брави овце. Овцете са пострадали от два вълка. По този случай в „Нишава” призоваха ловците със следните думи: „Добре би било да се нарежда и поне един път в годината да се прави хайка, за унищожението на тия зверове, че в много села са ощетени хората с изяждане на добитъка им от вълци”.

„На 13 февруари 1910 г. в „Нишава” е поставен въпросът: „Защо членовете на тукашното ловджийско дружество, според устава им, не са поканени и до днес, да направят общото си редовно събрание, през месец януари т.г.”.

Още две статии, свързани в ловджийството, са обявени в седмичника на 3 и 31 юли 1910 г.

„Преди 8-10 дена към „Черна мъртвина”, район на погранична зона, се явил един вълк в сред бел ден и се опитал да отвлече една коза от стадото на царибродския жител Гога Стоянов Углярев. Обаче, козарчето забелязало и отървало нападнатата коза.

Казват, че вълкът бил имал малки нейде в гъсталака и често се явявал да търси плячка и да храни своите малки, с което нещо много прави обезпокоение на скотовъдците и им причинавал голяма загуба.

Очакваме разрешение за една малка хайка по пограничната зона от Желюшкия пост до с. Одоровци, Смиловска община, гдето пограничната зона е почти непроходима от гъста гора”.

„По случай откриване сезона на лова група царибродски ловци на 1 август заминават на лов във Влашка планина. Пожелаваме им добър път и изобилен лов”.

Дейността на дружество “Цариброд” замира по време на войните, когато мъжете са мобилизирани. А след това историята се развива в границите на новата държава Югославия.

След Втората световна война дружеството приема името на старопланинския връх Видлич.

За връзка с автора – petarvidenov70@gmail.com