ЛРД-Беляковец – Дивеч има, трябва само точен мерник

Милка ДЕНЕВА

„Има дивеч в нашето землище – казва Стоичко Кознички, председател на ловно-рибарската дружина във великотърновското село Беляковец. – Въпросът е дали мерникът на нас, ловците, е точен.” И не са само
дивите свине, на които ловуват членовете на дружината. Има за отстрел и пъдпъдъци, гривяци, гургулици в слънчогледите, полудиви патици.

Дружината разселва фазани и яребици. Срещат се и зайци, сърни, благородни елени. Разбира се, не липсват и лисици, чакали – то къде ли ги няма. Виж, подивелите и скитащи кучета не са много, както е в други райони на страната.

Не са чак толкова доволни от отминалия ловен сезон беляковските ловци, защото от отстреляните диви свине нямаше много големи, бяха някъде все докъм 120-130 кг. Но се помнят ловни излети с
повалени едри глигани. Един от най-точните изстрели беше на председателя на дружината. Преди време той уцели в м. „Раковец“ около 300 кг глиган само с един изстрел. И като се замислят беляковските ловци, това май е най-големият отстрелян глиган от доста години насам.

Не са малко добрите стрелци в дружината. През отминалия ловен сезон Янко Балъков и Станимир Пашов повалиха най-много диви свине – по две. Наистина те не бяха много големи, но не бяха и някакви дребосъци, та да те е срам да се похвалиш с точния си мерник. И всички се радват на успешните изстрели, от която и пушка да са те.

„Задружна е дружината ни – не спира да я хвали Стоичко Кознички. – Естествено, не минава без критика, ако някой кривне неволно малко встрани от правилата, ако нещо не е наред. Но без пропуски не може, къде ли е идеално?“ Председателят не прави компромиси, дори и за такива дребни наглед неща като нередности със сигналните жилетки например. Веднъж преди поредния ловен излет огледал внимателно всички и съвсем сериозно препоръчал на един ловец да я смени, защото е избеляла и може да не се забележи в храсталаците, каквото е предназначението й.

ЕДИНСТВЕНО ПОЛЕЗНА Е ГРАДИВНАТА КРИТИКА

„Критиката трябва да бъде градивна, а не глупаво заяждане” – продължава обясненията си Стоичко Кознички. Всички заедно пресмятат къде ще е най-добре да ловуват, за да имат слука. Така заедно решават преди време и да си подготвят нова база за почивка. Сега фургонът е готов, само има още някои малки подробности за дооправяне. Иначе беляковските ловци не се отказват от отколешната традиция да се събират в центъра на селото, в заведението „Чикаго”, чийто собственик Евгени Данев също е ловец. Тук се срещат рано сутринта в събота и неделя по време на ловния сезон, пият по едно кафе за ободряване, изслушват задължителния инструктаж и потеглят към избраното ловно поле с пушките и кучетата. А когато ловният излет приключи, пак се събират тук, вече без оръжието и кучетата, за да се почерпят. Ако има отстрелян дивеч, радостта е обща. Избягали ли са дивите прасета от куршумите, преценяват, разискват какво е трябвало да се предприеме, за да не се прибират с празни ръце. И задължително си припомнят минали ловни излети, къде заради добрата слука, къде заради някаква каръшка история.

Петър Колев не се притеснява да се „похвали” и разказва как пред него изскочили четири-пет диви прасета и докато той избирал по кое да стреля, за да е най-голямото от групата, ловец от съседната позиция натиснал спусъка на пушката си. Обаче изстрелът бил напразен и всички животни се разбягали живи и здрави, без да пострада нито едно.

Ами онзи случай, когато бай Иван Обретенов повалил с един куршум две сърни. Не е за вярване, нали? Главите им били една до друга, убеждават скептиците очевидци. Това станало отдавна, по времето, когато сърните в беляковското землище били много и разрешени за отстрел. Сега мъжете само се надяват някога пак да се върне онова време, та да не преследват само диви свине и пернати.

НАДЛЪГВАНЕТО С 200 КГ ЗВЯР

А бай Иван има още интересни случки. Може би защото е най-възрастният в дружината, вече над 80-годишен, най-дълго време е ловувал и трупал опит и истории. Преди десетина години срещу неговата позиция изскочил голям, около 200-килограмов глиган. С един изстрел ловецът го повалил, уцелил го точно в кръста и го парализирал. Побързал да звънне на председателя на дружината, ловът приключил и всички се събрали, за да се погрижат за отстреляния дивеч. Наложило се да го теглят с въже, а животното ровело с предните си крака и в стремежа си да се спаси, счупило преден зъб на един от ловците.

Истории разни, къде истински, къде поукрасени. От тях могат да се извлекат и поуки, като тази, която самият неин герой не се притеснява да признае. Стоичко Кознички повалил диво прасе и останалите от дружината дошли при него с намерението да го разфасоват на място. Когато обаче пристигнали всички, от животното нямало и следа, само малко кръв. „Тук беше, тук,” заозъртал се председателят. Тогава си признал, че тръгнал с незаредена пушка към прасето, за да му направи снимка, защото то било доста едро. То обаче не изчакало да го фотографират, скочило и чевръсто се скрило в близките храсти. „Оттогава знам – не ходя с незаредено оръжие до паднало животно,” обяснява и сега Стоичко Кознички. Ловците и сега го подиграват, че преследвал уцеленото прасе до мръкнало, из цялото землище, от съседното село Самоводене до другото – Момин сбор. Ала напразно!

Не липсват и отстреляни, но изгубени диви животни. Например – веднъж простреляно диво прасе паднало някъде в гъсталака, ловците не го намерили и се примирили, че е избягало. На другата седмица обаче се ядосвали, защото го открили, но вече било умряло.

НЕПРИЯТЕН ИНЦИДЕНТ

И една неприятна случка си спомнят беляковските ловци. Как един от тях гръмнал овчарско куче – помислил го за скитащо. Само го ранил, раната не била тежка, но овчарят пристигнал с кривака да им дири смеска. Едва го укротили. „Така е, като пастирите не слагат спъвачки на кучетата си, както са изискванията и за да си личи, че са техни. Защото наше задължение е да регулираме числеността на хищниците – чакали, лисици, подивели кучета,” обяснява Петър Колев. А бай Иван не пропуска да похвали ловните успехи и на своя „набор” Станимир Пашов. „Двамата сме родени в един ден, обаче с 55-годишна разлика,” усмихнат обяснява възрастният ловец. От деня, когато разбрали това, все се поздравяват така „Здрасти, наборе!”. Станимир Пашов е единият от дружината с най-добри кучета – лудогорско и трицветно гонче. Но не са само те – беляковските ловци не могат да се оплачат от липсата на четириноги помощници в лова. С тях излизат гончетата на Петър Колев, дратхарите на Мирослав Пашов, бараците на Ганчо Зарзаланов, кучето на Иван Гемижев, което е кръстоска между барак и дратхар. Ловната дружина не пренебрегва грижите за дивеча, за да го има в беляковското землище. Тя няма проблеми с подхранването. Дивечовите ниви са дадени на местния арендатор, който ги обработва, прибира продукцията и после дава зърно – пшеница, царевица, за зареждането на хранилките през студения сезон. А дивите прасета обичат да си хапват и плодове, търсят жълъди. Въобще няма опасност да останат гладни и в най-лютата зима, обясняват ловците.