ЛРД-Коритен – Доброто настроение и отличната кухня компенсираха липсата на слука

Откриването на новия ловен сезон събра членовете на ловно-рибарската дружинка в добруджанското село Коритен,  след повече от седеммесечна пауза. В пет сутринта половин дузина ловци вече пиеха кафе в хижата на дружинката в селото. Нейният председател Димитър Димитров извършваше стандартната проверка на документите на всеки от ловците. Не липсваха закачки и усмивки. До изгрева на слънцето имаше още поне половин час, когато след конкретния за деня инструктаж групата от няколко автомобила с ловци се изниза към нивите, където те щяха да проявят своето майсторство. Традиционният старт е винаги за лов на пъдпъдъци. Релефът на ловно-стопанския район на ЛРД-Коритен е доста разнообразен, въпреки че се намира в равна Добруджа. В случая цялата му площ възлиза на около 16 000 дка. Председателят разказва, че в него има доста представители на фауната – сърни, диви прасета, зайци, лисици, чакали, прелетен дивеч, което не става и без грижите на ловците за изхранването на животните, особено през зимния период. От години разселват фазани и пъдпъдъци, подготвят със свои средства хранилки, калища и солища. Осигуряват вода за животните особено в летните месеци, когато земята тук се пука от горещина и всичко буквално изгаря от слънчевите лъчи. Така е и през това лято. Местните земеделски производители отчитат слаба реколта от пшеницата, а подобна съдба сушата подготвя за слънчогледа и царевицата.  Това естествено влияе както на популацията на животните, така и на прелетния дивеч.

Опитът и младостта си дават среща в дружинката. Най-възрастният ловец е Велико Великов, който е на 75 години, а Али Дервиш е едва на 25 години и върви по стъпките на баща си, който е също ловец.

В ЛРД-Дяково откриха сезона със сериозна слука, водосвет и курбан за здраве

Безводието и топлото време в ранните сутрешни часове не обезкуражи ловците. Направените няколко гонки на пъдпъдък, а по-късно и на гургулици, се оказаха неуспешни. Ловците просто се раздвижиха. Опитният им приятел – кучето, също се стараеше. Минаваха от поле в поле, колкото да констатират, че дивеча го няма. Топлата и без това земя продължи да се нагрява от безпощадното слънце. Все пак сефте реализираха Антон от Варна и Марин от Добрич. Дето казват хората, колкото да не е без нищо.

Всички след това се отправиха за другарски обяд към летния заслон, намиращ се на няколко километра от селото, който е истински оазис за членовете на дружинката.

Текст и снимки:  Николай МИРЧЕВ