ЛРД-Туховище – Глиган 268 килограма, емоции повече от тон

Рядко се случва такова събитие, дори след много години ловна практика. Късметлиите са ловците от ловната дружинка на село Туховище към Гоцеделчевското сдружение. Ловното им поле се намира в крайното югозападно ъгълче на българския дял на Родопите. На няколко стотин метра южно е границата с Република Гърция, на запад отчетливо се виждат хребетите на Славянка и Южен Пирин. Инструктажът на председателя Ангел Сандев е ясен, стегнат и категоричен – дисциплината трябва да бъде желязна, организацията на гонката – перфектна. Като добавим и шансът да открият следите на глиган, надеждата за слука още повече разпалва ентусиазма на викачите, в ЛРД-Туховище ги нарича “рукачи”.

Не след дълго кучетата яростно го “вдигат”. По радиостанциите се получава информация, че глиганът се движи към линията на пусиите. Младият ловец Фаик Додумов, член на дружинката от три години, чува съобщението и подготвя ловния автомат „Бенели” за евентуална стрелба. Но не му минава и през ум с какво чудовище ще си има работа.

А то се появява почти фронтално към него от шубраците, фучейки и чупейки всичко около себе си. Изстрелът е малко тъп и приглушен. Такъв е винаги, когато бренекето попада там, където трябва – право в гърдите под огромната рунтава глава. Туловището се свлича светкавично в шубрака, подозрително затихнало. Фаик внимателно го доближава, отново готов за дублираща стрелба. Чак когато вижда бездиханното туловище на огромния глига се разтреперва от вълнение и възбуда. За първи път да стреляш по диво прасе и то какво?…

И в този момент емоцията преминава в страх – какво ли щеше да се случи ако не го беше уцелил, както трябва. С треперещ от вълнение глас съобщава на колегите, че е свършил работата. Първите, които идват при него, го намират все още треперещ и изпотен. В този момент 31-годишният мъжага, строителен работник от село Годешево Фаик Додумов, започва да осъзнава величието на момента и безмерната тиха радост и безкрайна гордост от случилото се.

Кузман Петров