ЛРД-Угърчин – Първа слука, но и много пропуски
Интересен старт на сезона имаха ловците от дружина Угърчин към Ловешкото сдружение. В съботния ден са организирали гонка в м. „Стършелите“. Вдигнали са сюрия, но прасетата са се измъкнали в посока към съседите от село Радовене. Там са се разписали с едно точно попадение.
В неделния ден завардват м. „Бейковец“, като пусиите се подреждат в покрайнините на гора и с видимост към открито поле. На петата минута откакто тръгват гоначите с кучета, се вдига сюрия.
Животните налитат на пусията на eдин ловец, следва серия от изстрели, но все „сватбарски“. Животните се измъкват и гонката продължава.
Десетина минути по-късно едно прасе излиза пред Михаил Велчевски. Показва се в чиста полоса, но е далечко – на стотина метра. Ловецът все пак решава да си пробва мерника и е точен. С първия изстрел животното е ранено, а с втори го довършва. Първата слука за сезона е налице, приплод към 60 кг.
Но това не е всичко. Гонката продължава и след известно време сюрията се връща, за да избие отново на пусията на същия ловец. Отново стреля няколко пъти и едно животно пада, но се оказва, че е ранено и се насочва към землището на съседите. Гоначите го преследват, докато са на тяхна територия, но не го намират. Най-вероятно ще падне при съседите, а те са предупредени да очакват специален подарък от угърчинските ловци.
В разборите след завършилия ловен ден се изтъква, че в сюрията е имало три майки с малки прасенца, което е добра новина. Не са стреляли по тях, за да ги опазят и са доволни, че има движение в техните ловни полета. Това е гаранция, че ще имат успешен сезон.
В дружината имат стара традиция, който изтърве при стрелбата по време на свински лов, на следващия излет да черпи колегите си с торта. В описания лов са имали неудачник, при това на два пъти. Така че ще се наложи две торти да приготвя. А той на шега се жалва, че ще се разори от тези принудителни почерпки…
Главният герой на ЛРД-Угърчин Михаил Велчевски сподели:
„На втория ден в неделя се събрахме, а аз се паднах на пусия №13. Викам си, може да ми е на късмет. Ръководителят ме постави на типично карабинерско място – просторна нива на ръба с гората.
Познато ми е, нали нас карабинерите обикновено ни смятат за снайперисти и ни оставят да поемем голям обсег от територията. Е, не се оплаквам, пуснаха се кучетата и те буквално подивяха от лай и изкараха прасетата на пусиите.
Първо излезе цяла група от десетина на колегата, гърмя, но не сполучи. След 10 минути чух шум пред мен, придружаван от лай. Излезе приплод с прилична скорост, но и на прилична дистанция. За секунда направих корекция на оптиката и възпроизведох изстрел. Точен е.
Раних го, но продължи да ходи, макар и забавено. С втория го довърших. Сърцето ми щеше да изскочи от вълнение, всичко се случи за секунди. Доволен съм от стрелбата си. По незнайна причина сюрията се върна по същата пътека и мине през същия колега. Той стреля и вече имаше попадение, понеже се виждаше кървава диря. Но така и не намерихме дивеча в нашия район…“
