ЛРД-Злокучене организира незабравим празник за членовете на дружината и техните семейства

Празненството се превърна във вълнуващ и специален генератор на добри емоции в новата история на задружния колектив. Ловната дружина е част от ЛРС-София-юг и се намира на територията на община Самоков, Софийска област.

Водени от дълбокото си убеждение, че ловното дело не е просто хоби, а начин на живот, ловците решиха да отворят широко вратите както на своята ловна хижа, така и на добре пазената територия за най-обичайните хора за тях – семейството. Те превърнаха този специален ден в пищен семеен събор, който събра на едно място няколко поколения.

Историята на дружината е закърмена с традициите на семейството, в нея основното движещо ядро е наследсвеноста – от баща, на син. Колективът с гордост може да отбележи, че родствената връзка баща-син е в основата на формирането и присъединяването на нови членове.

Събитието този път успя да събере на едно място целите семейства – от доайените в дружината (пазители на традициите), през техните синове (амбициозните новатори) и съпруги им (нежната, но категорична власт) до най-малките им наследници, които тепърва откриват магията на родната природа.

Целта на събитието беше проста, но изключително важна: да откъсне децата от екраните на телефоните и компютрите, да ги пренесе в реалния свят на чистия горски въздух и да им покаже силата на истинското другарство и сплотената общност.

Още от ранните сутрешни часове районът около ловната хижа оживя от детски глъч, песни и вълнение, а организаторите бяха подготвили богата, динамична и изключително разнообразна програма, която да задоволи любопитството на всяка възраст. Празникът започна с организирани опознавателни обиколки из ловната територия на землището, където опитните ловци се превърнаха в търпеливи учители. Те поведоха малчуганите по тайните горски пътеки, разказвайки им завладяващи истории за баланса в природата, значението на грижата за дивите животни през суровите зимни месеци и ролята на ловеца като пазител, а не просто като консуматор.

Истински фурор предизвика импровизираното „училище за следотърсачи“ на открито, където децата с огромен интерес се учеха да разпознават дивечови следи в пръстта и тревата. С широко отворени очи малките откриватели изследваха и сравняваха отпечатъците от стъпки на сърна, диво прасе и хитър заек, научавайки тайния език на гората.

Веднага след това адреналинът се покачи до краен предел с дългоочакваните обиколки с АТВ-та. Под строгия и безопасен контрол на възрастните децата преминаваха през горските терени, усещайки хладния вятър и свободата на движението под дебелата сянка на вековните дървета.

Спортният дух пък беше напълно задоволен на голямата поляна пред хижата, която бързо се превърна в импровизиран стадион за оспорвани игри с топка, където смесени отбори от майки, татковци и дечурлига премериха сили в приятелски турнири, изпълнени с много смях, падания и бурни аплодисменти от публиката.

След часове на активни игри, тичане и забавления на чист въздух умората бързо отстъпи място на вълчия апетит, а районът около хижата се изпълни с неустоими аромати, които дадоха старт на обедно пиршество. Масите буквално пращяха от изобилие и кулинарен разкош, благодарение на предварителна подготовка и всеотдайността на всяко семейство.

Абсолютният акцент на трапезата бяха невероятните домашни ястия, приготвени с майсторски улов от изминалия ловен сезон, който ловците грижливо бяха съхранили за този специален повод. Всяка домакиня в дружеството беше вложила цялото си сърце, въображение и дългогодишен опит, за да поднесе истински шедьоври на кулинарното изкуство.

На масите се застъпиха бавно готвени дивечови яхнии с горски билки и ароматни гъби, крехко печено месо, пушени мезета по тайни семейни рецепти, предавали се от уста на уста, топли домашни питки с хрупкава коричка, неустоими банички и страхотни кексове.

Детските сърца бяха спечелени в момента, в който всяко дете беше наградено с десерт – взривоопасно охладен сладолед – може да се отбележи, че това бяха най-тихите и спокойни минути, които гората имаше в този ден. Мераклийските гозби доказаха за пореден път, че ловната кулинария е неизменна и изключително богата част от българската култура, а споделянето на храната с обичани хора и приятели я прави стократно по-вкусна и ценна.

След като всички се укрепиха с божествените кулинарни изкушения, дойде ред и на най-емоционалната част от деня, която превърна събора в истинска фиеста. Силната музика огласи горските масиви, а на голямата поляна се извиха кръшни, дълги български хора, водени рамо до рамо от най-възрастните ловци с побелели коси и най-малките дечица, стъпващи неуверено, но с гордост в ритъма на народната музика. Танците, модерните музикални хитове и бурните забавления продължиха без прекъсване до късния следобед, зареждайки всеки присъстващ с невероятна енергия и чиста радост.

Този незабравим празник, който дружината отбеляза (Ден на детето или преобтазения в Ден на семейството и лова) доказа по категоричен начин, че ЛРД-Злокучене не е просто формално сдружение по интереси или обикновена ловна дружинка, а едно голямо, сплотено и силно семейство, което знае как да пази традициите си, как да уважава природата и най-важното – как да възпитава своите наследници в дух на родолюбие, уважение към гората и истинско човешко другарство.

Празникът приключи, но емоциите, спомените и широките детски усмивки ще топлят сърцата на всички до следващия голям събор.

Николета Симеонова

Посетете нашата Фейсбук страница