ЛРС-София-юг – Зимата е мека, животните – сити

Зимното подхранване на дивеча е неотменна длъжност на ловеца. Макар в последни­те години зимата да не е така тежка и сурова, а снегът да е значително по-малко, дру­жинките не спират да полагат грижи за благополучието на ловните видове животни през зимните месеци. На терито­рията на ЛРС-София-юг се подхранва стриктно – ловци­те приемат отговорно дълга си към местния дребен дивеч: яребицата, фазана, дивия заек, които обитават ловища­та на сдружението.

ЛРС-Хасково -Потегнаха хранилките и ги заредиха с фураж

Фазанът в границите на ЛРС-София-юг се среща ос­новно в полетата на селата Лозен и Нови хан и ловците от съответните дружинки ре­довно зареждат хранилките с царевица и жито, които слу­жат за храна и на яребицата, тя е далеч по-чест обитател на ловните полета на сдруже­нието. За дивия заек ловците залагат основно люцерна, ма­кар че той също ползва жито­то и царевицата за храна през трудните студени месеци.

Хранилките за птиците ловците изграждат в местно­сти с повече тръни и храсти, като се стремят да не нару­шават целостта на хабитата. Засиленото вмешателство в даден район може да накара дивечът да го напусне и да не се завърне. Затова при­държането към изначалния, непокътнат вид на ловището без допълнителна човешка намеса е особено важно за успешното подхранване.

В помощ на яребиците ло­вците от ЛРС-София-юг пра­вят хранилките под формата на навес – широка плоскост, сложена под наклон върху четири крачета, чийто пре­ден отвор е широк и голям и при евентуално нападение от хищници, докато се хра­нят, яребиците могат да из­бягат от навеса, без той да възпрепятства опита им за спасение. Изграждането му се прави там, където би мо­гъл да бъде леснодостъпен, това би спестило на ловците трудни преходи пеша, докато им се налага да носят тежки­те чували със зърно на дълги разстояния.

Тази зима липсата на сняг благоприятства за успешно­то подхранване на дребния дивеч и дружините в състава на ЛРС-София-юг са довол­ни от резултатите – зима без трудности и препятствия, в която дивечът е сит, храна за него се осигурява редовно, а надеждите, че напролет по­пулациите ще започнат да се увеличават, крепят духа на ловците.

Борислав БЕЛДЕВ