ЛРС–Велико Търново – Заседание на УС с държавните институции за бракониерските прояви

На последното заседание на УС на сдружение „Ловно-рибарско дружество „Сокол 184” във Велико Търново бяха поканени и представители на Северно-централното държавно предприятие в Габрово, Регионалната дирекция по горите, Държавното горско стопанство и Областната дирекция на МРВ във Велико Търново.

На срещата беше разгледано и коментирано писмото на ИАГ за засилване на контрола по опазването на дивеча. По време на дискусията всички бяха единодушни, че трябва да се реагира адекватно на зачестилите прояви на бракониерство в страната през последните месеци.

За да има успех тази борба, е необходимо да се подобри взаимодействието между Държавните горски предприятия, РДГ, ДГС, Областните дирекции на МВР, РПУ, ловните надзиратели на ЛРС и на ловните стопанства.

Това означава получаване на информация за предполагаеми места и за потенциални извършители, следене и организиране на акции за залавяне на място, използване на информация и снимки от камерите в населените места и на охранителните фирми, незабавно реагиране при получаване на сигнали чрез телефон 112, организиране на съвместни акции, включително и в тъмната част на денонощието.

Много е важно още служителите на КАТ и горските патрули, които контролират незаконния дърводобив, да проверяват МПС за наличие на оръжие и отстрелян дивеч, ловните надзиратели на сдруженията да правят обходи, по-чести да са проверките от служители на КОС, горските служители и ловните надзиратели по време на ловния сезон и целогодишно за ловуването на хищници, да се актуализира списъкът и да се активират избраните от ловните дружини отговорници по охрана на дивеча.

И още нещо не по-маловажно – за всички акции и проверки трябва да знаят само ограничен кръг от хора.

Всички тези действия могат да доведат до положителен резултат само ако ръководствата на Държавните горски предприятия, РДГ, ДГС, Областните дирекции на МВР, РПУ, ЛРС и ловните дружини бъдат безкомпромисни към собствените си служители и ловци, които пряко участват или прикриват и защитават извършителите на бракониерските прояви.
Сред присъстващите имаше такива, които бяха настроени скептично и споделиха, че няма да бъде никак лесна борбата с бракониерските прояви. Въпросът е и в това, какво става после, след като нещата стигнат до последните инстанции – прокуратурата и съда.

В тази връзка, за да се разчита на желания успех, трябва да се променят законите и нормативната уредба. Не се ли определят сериозни наказанията за нарушителите, не са ли безкомпромисни всички посочени институции, едва ли ще има реален резултат от техните усилия за ликвидиране на бракониерството.

Милка ДЕНЕВА