Мониторингът на гургулицата: Добро моментно състояние на вида, тревожни тенденции дългосрочно

Резултатите от мониторинга на пъдпъдъка и гургулицата за 2022-2023 г. бяха  представени на специално събитие по време на изложението „Природа, лов, риболов“ в Пловдив. Данните бяха презентирани от научен екип от ЛТУ в състав доц. д-р Стоян Стоянов, гл. ас. д-р Евлоги Ангелов и гл. ас. д-р Градимир Груйчев. Най-важните акценти и тенденции, установени при Националния мониторинг на гургулицата през последните две години, обобщи д-р Груйчев.

В периода на провеждане на мониторинга са събрани над 1550 отчета от 22 района. Данните за вида включват срокове на миграция (долитане и отлитане), гнездова плътност, предпочитания към определени местообитания за гнездене, характеристики на гнездовите места и гнездови успех на вида. Събирането на тази детайлна информация е от важно значение, тъй като, както е известно, през 2020 г. гургулицата у нас бе преместена от категория „слабо засегнат вид“ в категория „уязвим“ в IUCN. Това, освен всичко друго, поставя под въпрос и нейното запазване като ловен обект.

Обработените данни показват, че масовият прелет на гургулицата у нас започва през втората половина на април, а сроковете на отлитане варират между първата декада и края на септември. Забелязва се тенденция за скъсяване на периода на пребиваване на вида у нас.

Определянето на гнездовата плътност се изчислява на базата на отчети – по 6 бр. от всеки наблюдаван район за периода май – юли и още 2 допълнителни през м. август, които целят да ориентират дали със започване на ловния сезон видът продължава да се размножава.

Резултатите сочат, че гнездовата плътност се увеличава плавно от май (8,2 гнездящи птици/ед. площ) към юли (прибл. 13 гнездящи птици/ед. площ). Тенденцията е от последните години и се различава спрямо 90-те години на XX в., когато гнездовата плътност на гургулицата с напредване на лятото е намалявала. Вероятните причини за това са, че при модерното земеделие хранителното предлагане през май е значително по-ниско, отколкото през юли, когато фуражните култури се увеличават. Преобръщането на динамиката на гнездовата плътност обаче, е знак за тревожни тенденции в състоянието на вида в дългосрочен аспект.

По отношение на гнездовия успех данните от мониторинга показват добро моментно състояние на вида у нас. През 2023 г. се отчитат 1,67 излетели малки от 1 мътило на успешно размножила се двойка, а средният брой яйца в едно мътило е изчислен на 1,84 бр. Средният гнездови успех за периода 2014-2022 г. пък е 82,8 % и е един от високите, установявани за вида в Европа. В много от европейски държави, например, той е малко над 50%, а в Обединеното кралство дълги години варира между 45% и 48%.

Оцеляемостта на вида е анализирана на базата на събирани по време на ловни излети крила и е равна на 1 (или малко над 1) успешно оцеляло малко, спрямо един успешно размножил се индивид. Пробите за анализ са събирани с помощта на НЛРС-СЛРБ от над 50 ловностопански района, като през първата година от мониторинга са анализирани 2949 проби, а през втората – 1292.

В някои райони от страната гнездовият успех е по-нисък заради специфични метеорологични явления – бури със силен вятър, градушки и интензивни валежи, характерни за месеците май и юни.

Гнездовата плътност е в зависимост от вида на местообитанията, обработваемите земи и откритите местообитания в съседство, както и голям брой други специфични фактори.

За Южна България като важни местообитания за гургулицата мониторингът отчита дъбовите, крайречните гори и съобществата от драка.

Основните изводи, които мониторингът на гургулицата за 2022-2023 г. очертава, са, че промяната в сроковете на миграция и размножителния пик могат да доведат до скъсяване на размножителния период, което е неблагоприятно за вида. Гнездовата плътност, макар и по-малка от отчитаната в края на XX в., остава без промяна през последното десетилетие.

Установяването на връзките между гнездовата плътност, хранителното предлагане и гнездовите места позволяват очертаване на бъдещи мерки, с които бихме могли да преобърнем тенденцията при гургулицата от стабилна към нарастваща.

Христина СИМЕОНОВА

Посетете нашата Фейсбук страница