Мормишките: оловни или волфрамови

Безброй модели с всякакви причудливи форми, голе­мини и цветове. Това са днес мормишките – най-силно­то оръжие в подледния риболов у нас и по света. Те са в основата на оборудването и за състезателите, кои­то си имат собствена дисциплина и са единствените, практикуващи изцяло при зимни условия и надеждна ледена покривка.

Мормишките са познати и въведени в подледния рибо­лов още от древността. Тогава са били в класическия си вид: малко оловно топче и прикре­пена неподвижно към него кука. Дори не са прибягвали към каквото и да е оцветяване. В днешни дни будната творче­ска мисъл е разработила про­изводството до такива стойно­сти, че сега

на пазара има невероятно разнообразие

Това не е случайно. Рибите дотолкова са претенциозни в предпочитанията, че успехът в риболова се влияе от куп фак­тори: дълбочина, конкретни метеорологични условия и ос­ветеност на водоема, дългот­райност на ледената покривка.

Даже и в хода на деня тези фактори може да се променят.

Така едни мормишки ще излязат от полезрението на рибите, а други вероятно ще станат актуални.

В миналото базов материал за производството им беше оловото. В днешни дни мор­мишките от волфрам са за­дължителни за оборудването, но все пак са като добавка и възможност за алтернативи. Оловните никой риболовец не си помисля да изхвърля. Поне засега.

Нека изтъкнем специфичните качества на двата базови модела.

Оловните мормишки са от­ носително по-леки и работят добре в по-плитки участъци с дълбочини до 4-5 метра. В типичната си работна среда те играят оптимално, с по-го­леми честоти в трептенето, което провокира интереса на рибите. Колкото в по-дълбока вода слизат, ще губят част от качествата си, а при солидни дълбочини от порядъка на 10- 12 метра спускането им става бавно и така се губи ритъма на риболова. В дълбока вода за предпочитане са по-тежките (при еднакви габарити) вол­фрамови мормишки, с които по-бързо се достига дъното (типичната работна среда). Все пак те имат игра с по-ниски честоти и трябва да се разчита на активност на рибата, за да се натрупа актив. Има вероят­ност да се окажат неефективни и въпреки по-трудната работа в дълбока вода да се премине към оловни модели.

Във всеки случай много е ва­жно мормишката да е окомплектована с тънка и остра кука,

която да е безкомпромисна при допира до нечия рибешка уста. Получат ли се поредица от ялови кълванета, да проверим какво е състоянието на куката. По отношение на оцветяване­то възможностите за импро­визации са огромни. Понякога тъмните разцветки дават по- добри резултати, друг път флу­оресцентното излъчване прави чудеса. Тестване и трупане на опит при различни ситуации, това е.

И така, оловни или вол­фрамови мормишки? И двата модела имат своето място и значение. В това ще се убеди всеки сам в практиката, щом се сблъска с особеностите на подледния риболов и не се разочарова от първия провал на леда.

Людмил ДЕЛИЙСКИ

Посетете нашата Фейсбук страница