“На лов за добро” – да доставиш щастие до края на света (ВИДЕО)

Намираме се в община Априлци, някъде из дебрите на Стара планина. Там хората казват, че живеят на края на света. На въпроса ни „Кое се среща по-често, мечките или хората, дядо Христо ни отговаря „Мечките по-често се срещат“. Най–близките магазини са на километри разстояние,  но за щастие местните разчитат основно на отглежданите животни и даренията от фондация „Априлци“. Един от тях  е Христо или както го наричат Попа. Той често разпределя дажбата от фондацията за цял месец. На няколко километра от него откриваме баба, която живее в плевнята си, защото къщата и е изгоряла. Това са само част от 94-мата души, на които се носят дарения веднъж месечно от Тодор, основният мотор на фондация „Априлци“.

Той е председател на местната ловна дружинка и от 8 години е част от фондацията, основана от Красимира Димова. Тя от години живее в Австрия, като в България разчита на ловеца. За щастие на възрастните хора веднъж месечно Тодор Банков доставя хранителни продукти до домовете им с 30 годишна „Лада“. „Малко стара техника, но желязна.“, разказва той за нея.

Понякога, условията са толкова тежки, че доставката с кола е невъзможна и тогава Тодор нарамва раницата и доставя пеша, вървейки километри. „Не е само това да занесеш храната, имахме един възрастен човек, който трябваше да бъде опериран в Плевен. Тошко го взе, закара го в Плевен, настани го там, чака да го поемат в отделението, през времето, докато той лежа в болницата, Тошко ходеше едно 15 километра без път през гората, за да му нахрани двете овце. След това си го прибра от Плевен, закара си го горе на баира“ – разказва основателката на фондацията- Красимира Димова. – Това, че Тошко е ловец, е най-голямото предимство. Едва ли иначе би се справил със задачите си. Ходенето по тези почти непреходими баири изисква познаване на местността, терена и голяма физическа подготовка. А това го може само ловец.”

Пред екипа на SLRB.BG тя разказа и за друг случай, в който ловецът е извървял километри в снега, за да окаже първа помощ на човек, който си е счупил крака. За тези малки подвизи Тодор не споделя, но всички, с които си говорим, ни разказват какъв хубав човек е. „Един прекрасен човек с много голямо сърце, с грижи за възрастните хора и с голямото желание да отслужи, да помогне.“, казва ни дядо Христо.

Всички 94-ма човека, до които Тодор стига, независимо дали с 30-годишната „Лада“ или пеша, имат това щастие, че той ще продължи да го прави докато може.

„Ловците в действие” – ЛРС-Перник” дари 3000 лв. за респираторен апарат на МБАЛ “Рахила Ангелова”