На Мечкинден: Ловците са първите защитници на мечките у нас

На 30 ноември отбелязваме Андреевден. Българското народно предание разказва за самотника светец Андрей, който живеел в планината. Имал си нива, която го дарявала с всички земни блага. Веднъж обаче мечка изяла единственият вол, с който орял твърдата земя. Ядосал се Андрей и впрегнал мечката в ралото и оттогава светията станал господар на мечките.
Ето защо старите българи на 30 ноември празнували и Мечкинден.

Наскоро бе обявено, че природозащитната организация WWF работи по създаването на експертна програма за стабилизиране популациите на мечките у нас. Тя включва провеждането на задълбочено проучване на заплахите, пред които е изправен видът, както и предприемането на спешни мерки за превенция на конфликта между хора и мечки.

В наши дни според WWF една от основните заплахи за кафявата мечка в България е бракониерството – от организацията твърдят, че всяка година около 100 мечки стават жертва на бракониерство. Сред ключовите фактори за това е конфликтът между човека и мечката. Мечките продължават да нанасят щети на животновъдите и пчеларите, а от там следва и бракониерското унищожаване на  отделни индивиди, които потърпевшите стопани обявяват за стръвници.

От 2002 година кафявата мечка е включена към стриктно защитени видове в Закона за биологичното разнообразие, а незаконното ѝ убиване се третира като престъпление по Наказателния кодекс.

Националното ловно-рибарско сдружение „Съюз  на ловците и риболовците в България” категорично порицава всякакви форми на бракониерство по отношение на вида и целенасочено работи съвместно с другите неправителствени организации за регулиране на щетите от конфликта човек-мечка.

Безспорно едни от първите защитници на вида са българските ловци и техният ловен Съюз.

Затова свидетелства и статия в сп. „Ловец” от далечната 1935-а година под заглавие „Защита на мечката”, в която се казва:„Гласове за защита на мечката, като един природен паметник на българските гори, са повдигани не веднъж от именити лов­ци. В недавнашно минало най-настойчиво се искаше да бъдат приложени мероприя­тия за нейното запазване. Бившият министър на Земеделието Константин Муравиев, един министър—ловец, който се отличи с голямо познаване и лю­бов към нашето ловно дело, не възприе идеята за една всеобща забрана на меч­ките поради стопанската безсмислица на подобно мероприятие. На път бе да се вземат по-ефикасни мерки в предстоя­щите изменения на тригодишния ловностопански план. Миналият такъв, обаче, и по отношение на този дивеч бе дал свои­те положителни резултати. Почувствува се едно увеличение на мечката, вследствие на което и по-често взе да се чува и съобщава за убити мечки.

Допущаме, че под влиянието на тези съобщения, както и на известната статия: „Ловци, при нозе!“ недавна инспекторатът по лова внесе предложение за всеобщата за­брана на мечката в България. Това предложение не бе придружено с никакви мо­тиви. Нашите представители в Ловния съвет реагираха енергично и подчертаха ясно определеното становище на Ловната организация, че всяко ловностопанско мероприятие трябва да почива на обстой­ни проучвания и да бъде отговарящо на действителните нужди. По този повод Ловният съвет реши да се предприеме една анкета за мечката.

Редакцията на сп. „Ловец” открива своите страници за темата:, Мерки за запазване на мечката. Моли всеки, който познава минало­то и настоящето на това животно у нас, да каже своето ценно и полезно мнение.”

През годините Националното ловно-рибарско сдружение “Съюз на ловците и риболовците” многократно е предлагал промени в Наказателния кодекс, свързани с бракониерството, чрез които да се увеличат наказанията при незаконно убиване на животни, защото актуалните санкции са малки и нямат стопиращ ефект.