На Струма при Крупник само класни скобари

Пътуваме по тъмно към Струма за първи риболов през новата година. Целта ни е големия вир при с. Крупник, току преди реката да навлезе в Кресненското дефиле. Трябва да сме там преди развиделява­не, за да се класираме до най- перспективните места. Място­то е популярно и се посещава от много рибари. Разсъмне ли, прииждат отвсякъде. Пътят ни от София е все по магис­трала. Сухо е и пристигнахме даже доста преди зазоряване. Първи сме на вира. Тримата се разставихме в централната му част, около тръстиковите пояси, където има обособени просеки. Първата част от ми­сията е изпълнена, остава сега и рибата да кълве. Ще видим скоро.

И тримата сме подготвени за специфичния скобарски рибо­лов. Всеки си е нарендил (на­стъргал на ренде) трохи за за­хранване, имаме и специално хлебче за стръв. Разполагаме с 6-метрови болонези с адекват­но построена линия. Двамата сме от по-старото поколение, а сред нас е и Сашко – младок, но вече усвоил тънкостите на скобарския риболов.

На ранина се вижда да прои­грават скобари тук-там из вира. Поне са пред нас, това ни дава надежди. Подадохме първи топки и заметнахме в трепетно очакване. Няма бърза реакция. Плувките изтичат добре по тра­сето, имаме добра видимост, но засега не пипа. Дълбочи­ната при мен е около метър, а Сашко е малко по-надолу и при него е към 80 см. Водата е нор­мална за зимата, зеленикава, нито мътна, нито бистра.

Опитвах да замятам в среда­та на течението, но след като нямах пипане леко скъсих дис­танцията. Това веднага даде резултат и отчетох първо къл­ване. Засякох по всички прави­ла и ето го този ефектно свит и потрепващ връх на болоне­зата. Красота за окото, насла­да за душата. Солиден първи скобар влезе в кепа ми. Време е да разпъвам живарника. До­като се оправям с уловената риба Сашко също направи сефте с добра „тупалка“. Пос­ледва ялова засечка при мен, при която само го усетих за миг и се откачи. После няколко изтичания без емоции и вто­ри скобар пое към брега след солидна доза съпротива. По някое време и Илко подвикна, че е направил сефте. Към него нямах пряка видимост.

Рибите обаче пипаха някак плашливо и регистрирахме ялови засечки, имаше и откаче­ни при ваденето. Но ни държа­ха в напрежение и докъм обяд стана доста приятен риболов. Каквото извадихме беше все класни скобари. Повечето по кило или близо до него. Е, с периодично подаване на топки захранка, това си е неизменна част от тактиката на струмския риболов и всеки го знае. Спреш ли да храниш, активността се размива и в един момент риби­те изцяло спират да се интере­суват от трохата на куката.

Времето беше при Крупник облачно, но меко и приятно. По обяд оба­че излезе един ветрец, който постепенно се усили. Духа по течението и ни пречи да кон­тролираме линията. Това вед­нага се отрази на кълването. В моментите на затишие изпъвах влакното и повеждах правилно плувката. Тогава регистрирах по някое кълване. При пориви­те на вятъра си возех трохата по трасето без да й обръщат внимание. Знам ги тези ско­барски номера, толкова годи­ни вече съм натрупал стаж по Струма, та не се учудвам на нищо в поведението на тези странници. В по-късния сле­добед вятърът още се усили и това ни принуди да приключ­ваме с риболова. Направихме кратка фотосесия и изсипахме рибите там, където им е място­то. За да има и за следващия път. Ние бяхме доволни, макар и да не сме направили най-го­лемия улов на света. Но чувам колеги да коментират, че този ден бил куц и рибата не кълве. Е, ще дойдем пак в следващи дни, да проверим какво е кога­то кълве…

Пламен ГЕОРГИЕВ

Посетете нашата Фейсбук страница