На заключителна пресконференция представиха изпълнението на проект  „Изготвяне на План за действие за вида Планински кеклик (Alectoris graeca graeca, Меisner,1804)“

Изпълнението на проект „Изготвяне на План за действие за вида Планински кеклик (Alectoris graeca graeca, Меisner,1804)“ представиха на заключителна пресконференция участници в екипа, реализирал дейностите, и главния секретар на НЛРС-СЛРБ Даниел Тошков. На събитието бяха презентирани заплахите и лимитиращите фактори пред разпространението на планинския кеклик у нас, предприетите мерки за опазване, както и необходимите природозащитни действия за запазването му в българската природа.

Изготвянето на План за действие се налага заради присъствието на вида в Закона за биологичното разнообразие (Приложения 2 и 4), в Директивата на ЕС за опазване на птиците (Приложение 1)и в Бернската конвенция.

По време на теренни проучвания в рамките на проекта планинския кеклик е установен в Стара планина, Рило-Пиринския масив, Западните Родопи и Беласица, но Даниела Борисова от Клуб „Приятели на ПП „Врачански Балкан“ уточни, че ареалът му на разпространение е по-широк и обхваща всички планини у нас. Навсякъде обаче е с изключително ниска численост. Единственото изключение е Врачанския Балкан, където експерти на природния парк от 10 г. успешно размножават планински кеклици в условията на полусвободно отглеждане. Само през тази година са отгледани 300 птици за разселване.

Наличният пролетен запас в страната е възлизал в минало­то на около 20 000 птици, а според различни оценки към момента са налични между 600 и 3000 гнездящи двойки. Общото мнение на специа­листите е, че популацията е застрашена и намалява.

За няколко „тесни“ места в жизнения цикъл на вида алармираха експертите на база събраната и анализирана информация и проведените теренно проучвателни дейности и резултатите от тях. На първо място това са промени в местообитанията, свързани с промяна в земеделските практики. Следва опасността от фрагментация на местообитанията в резултат от залесявания с нетипични култури в типични кекличеви местообитания. Промените в местообитанията, свързани със замирането на екстензивното земеделие, също застрашава бъдещето на вида. Друга заплаха е механизирано косене и почистване на пасища и ливади.

Една от заплахите пред възстановяването на вида у нас е хибридизацията му с тракийския кеклик. В тази връзка в проекта за План за действие се предлага налагане на забрана за разселване на тракийски кеклик в ареала на планинския.

Нужно е и подхранване на вида по време на зимния период, включително чрез създаване на дивечови ниви. Въпреки, че кеклиците използват основно семена на диви растения, наличието на селскостопанска продукция (макар и на малки площи), значително увеличава хранителното предлагане в тези зони.

Съгласно заповед за обявяване на защитените те­ритории видът фигурира като предмет за опазване в над 25 защитени зони с обща площ 1 117 000 ха. За да се вали­дизират и актуализират да­нните, в рамките на про­екта са извършени теренни проучвания. За работата на терен НЛРС-СЛРБ осигури вода­чески услуги чрез ловно-ри­барските сдружения по мес­та, където се предполага, че има наличие на гнездящи двойки от вида.

Проектът на План за действие за вида бе изготвен от експерти на „Сдружение „Зелени Балкани“ – Стара Загора и Клуб „Приятели на Природен парк „Врачански Балкан“ под координацията на НЛРС-СЛРБ. Той е финансиран от оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ на ЕС, проект № BG16M1OP002-3.020-0006, чийто бенефициент е НЛРС-СЛРБ. Предстои обсъждането на Плана в Обществения съвет на МОСВ и утвърждаването му от министъра на околната среда и водите.

Приемането на Плана предполага и предприемане на мерки, за които може да се кандидатства за финансиране по ОП „Околна среда“. Ловно-рибарските сдружения, чиито територии попадат в ареала на разпространение на планинския кеклик, ще могат да кандидатстват и да участват в изпълнението на тези мерки.

Посетете нашата Фейсбук страница