Наслука с щуката – Хищникът е на разположение от началото на май

Щуката е първата от пролетно размножава­щите се риби, която вече е приключила с роди­телските си ангажименти и влиза в разчетите на риболовците. Според законовите разпоредби, наложената 75-дневна забрана отмина и от 1 май хищникът е на тяхно разположение. На всички любители щукари пожелаваме наслука!

Практиката показва, че през май рибата все още не се е отърсила напълно от стреса, свър­зан с брачните церемонии и ако се храни, то е при строг режим и в определени часови пояси. По този повод предоставяме интересни научни наблюдения по темата какво е хранителното разписание на щуката през се­зоните и как бихме могли да се възползваме от нейните привички.

Редно е да започнем с уточнението, че съществено влияние върху трайното изграждане на

годишен режим в хранителния процес

оказва и климатът. Това ще рече, че нашенската щука се различава от тази в страните от Централна и Северна Ев­ропа. Отделно от това може да дадат своето отражение и някои аномалии в метеороло­гичната обстановка, които да изтеглят или забавят размно­жителния процес и така да на­несат корекции в установения график.

Руски ихтиолози са подгот­вили интересна

графика за хода на активността

на щуката за 12-те месеца на годината. В 5-степенна скала е очертана крива, показваща по кое време от годината какви дажби храна поема хищникът. През януари активността е минимална и това е нещо ло­гично, но още през февруари кривата тръгва стремително нагоре, за да стигне връхната си точка през март. Следва брачен период, полагане на хайвера и заслужен отдих, през който хищникът отказва всякак­ва храна. Тогава кривата сли­за рязко надолу, но за кратко. После пак рязък скок нагоре, когато брачните ангажименти са отминали и изтощеното от ритуалите тяло

се нуждае от свеж прилив на енергия.

Няма как по-друг начин да бъда произведена, освен с обилно хранене. И така, в пе­риода април-май кривата от­ново е във връхна точка. Идва лятото обаче, времето се за­топля, а с това и водата. Риб­ките от новото поколение са се излюпили и навсякъде наоколо кипи живот. Задоволяването на хранителните потребности не е трудно, но пък в топлата, даже на моменти през лятото гореща вода щуката изпада в лятна летаргия. Щуката може и да хапне нещо на ранина, а после за дълго се отдава на спокой­ствие в сенките на крайбрежна растителност, гледайки с пре­небрежение преминаващите току пред муцуната й потен­циални жертви. След известен застой в изявите й през юни- юли, още от средата на август кривата от графиката тръгва уверено нагоре. Продължава да се изкачва през септември и

достига връхната си точка през октомври

Едва през ноември слиза надолу, а тенденцията на спад продължава и през декември, за да стигне в края на годината най-долната си точка.

Подобна графика не е далеч от реалната и за поведението на хищника в наши условия. С уговорката, че нашенската щука изглежда е по-зиморни­чава от тази в северните ев­ропейски страни, понеже още с първото есенно захлаждане тя „свири отбой” и лека-полека започва да намалява интензи­тета на хранене. Като че ли пи­кът в след лятната й активност у нас тръгва още от септември и продължава през октомври. Иначе силните периоди и пос­ледващи спадове през про­летта съвпадат с типичните й маниери и по нашите водо­еми.

Все пак не бих казал, че пролетната щука достига мак­симална активност през март- април. Проявява апетит, това е безспорно, но до 3-4-та степен, а най-високата 5-та степен си остава за есента.

Ангел ВЕЛИНОВ

Посетете нашата Фейсбук страница